Писател под наем

Аноним

index

Великочетящият Блажев, чийто вкус споделям частично и хаотично, и горе-долу сме от осанна до разпни го като диаметрални противоположности по мнението си за даден автор или книга, ме светна задочно за наличието на подобен текст, описващ реалността в книгоиздаването на не толкова далечната Франция,  каращ ме да се замисля сериозно за нашите си напудрени автори и авторки, риалити звезди, футболисти, манекенки и прочие насилени псевдо – интелектуалци, които по модерному честичко прибавят към името си и по някоя и друга книжка за поколенията.

Писателите под наем са неуспелите таланти, които дали защото пишат на неправилните теми, или нямат правилните връзки, винаги остават малко встрани от обичта на четящата или поне тази, която се прави, че чете нещо повече от настоящия вариант на Шок, публика. Та същите са принудени да си изкарват хляба и маслото  с малко обидната работа да са авторите в сянка, коректорите на всемирната глупост, редакторите на отчаяната безпросветна тъпота, така характерна за по-голямата част от хората, които могат реално да продадат нещо само с лицето си, но пък имат амбицията поне пред майките си да се докарат като блястящи кандидати на науките. И главният герой в тази полу -фикционна, полу- биографична книга, е един от тези мистични творци , скрити зад херкулесовите гърбове на продуценти, бодигардове и обичайната паплач, рееща се около известните, като представя жизнения си път с малко горчива ирония , разкривайки пред себе си най-вече в почти изповедална форма неуспехите и грешките на автора, който така и не е успял да бъде.

Дали от леко професионален, в известен смисъл интерес, или просто, защото текстът е написан ( и преведен )  наистина много добре, малкото неугледно книжле с апокрифна корица ме грабна и усмихна почти толкова пъти, колкото ме натъжи заради киселия сблъсък с реалността, където всички служим на героите на деня, вместо да прозрем зад бляскавите им усмивки и да настроим умовете си за нещо по-различно от обичайния сеирджийски интерес към лицето от телевизора. Съдбата на искащия да се занимава с писане като основна работа в живота е по-безнадеждна и от тази на изпаднал във вакуума на Вселената космически пътешественик. Да, огорчаващ факт, но все така истински. Ето и няколко от изводите, перифразирани естествено , на тихия тъжен Аноним : ако авторът или авторката изглеждат прекалено добре, прекалено лъскави, руси или манекенски – вероятността те да са написали думите в книжното тяло, и тези думи да са ви харесали, е пренебрежително малка; често под редактор и сътрудник се крие името на написалия реално книгата пред вас,  понякога името му е в посвещението, друг път някъде сред екипа на последната страница, но най-често го няма никъде и ще излезе само някъде между порциите жълти изпражнения наричани за кратичко светски клюки, което ще постигне само обичайните съмнения в истинността на дори и редките реални истории в евтиния опаковъчен материал наречен съвременна преса; ако авторът е футболист, певец, артист или политик, вероятността да са създали писмено дори едно смислено изречение е просто никаква.

Дали това наистина толкова безпрекословно е вярно и общовалидно във всички ситуации – не знам, но съмнението , което така или иначе си ме гложди от години за някои така наречени писачи, сега се изостри и заоглежда свръх подозрително по книжните лавици и в разните покани, спамове и сайтове приканващи за поредната велика среща с уникалния творец – известен готвач, известен фолкаджия, известен известен някакъв, и ми е почти сигурно, че бъдещето на литературата е леко вонливо, с пайети и татуировка на бицепса. Книжнина за масите. А за столовете няма ли?

Advertisements