Пет фентъзи разказа

Толкин

Голямо заглавие, а? Хем оригинално, хем изчерпателно, хем достоверно…Това ми е първия досег с писмения Толкин, филмите всеки ги е гледал. Да, знам, убийте ме с камъни, но красивия ми Властелин си стои кротко на рафта и ме гледа  почти осъдително всеки ден. Ще му дойде времето и на него, обещавам, честна читателска. Та, за първия си досег с Толкин говоря – приятно съм изненадана, след толкова хайп и върло фенство очаквах съвсем разумно да се разочаровам, но пък то взе, че ми хареса. Разказите са доста различни – от поучително детския за кученцето, през малко мистично мъртвия за краля на феите, до поемата, която признавам, не ми стигна желаето да дочета, като междувременно има разказ изпълнен с много ярък хумор и според мен агресивна подигравка към фентъзи каноните, макар че като се замисля по времето на Толкин май не са били измислени, та не знам, а да – има и една доста странна, сякаш пост травматична история за онова другото, което може би следва или вече е… По-ясно от това не мога да го изразя. Доста различно от очакването ми, и то напълно в положителен аспект. Не ми се участва в спорове дали това е истинският Толкин или синчето му се упражнява на стил – което и да е, резултатът е много добър. Само проклетата поема ми се опъна… Може би не съм в много поетично настроение, знам ли…По-скоро да.

Advertisements