Перлата на Феникса

От Александър Драганов

Тази книга ме разочарова толкова не защото беше лоша, а защото не беше толкова уникално лоша, колкото очаквах. Всъщност – не бе уникална с нищо, което не бе нито в плюс, нито в минус за цялостната ми оценка. В действителност стандартната и леко клиширана история се оказа доста прилично и леко четиво като идея, но като изпълнение бе пълна бълвоч. Книгата е пример за това зашо трябва да се позволява на принципно по-интелигентните и хладнокръвни редактори да оправят недораслите и средно грамотни изпълнения на несъществени по талант и възможности wanna-be автори. Тази книга не е пипана от редактор. Никак. Не се заяждам за правописа, но стила…Е, хайде де – нужно ли е всяко изречение да се товари с всички прости прилагателни, които могат да хрумнат на средностатистически петокласник, като поне две от тях са преки синоними, а останалите – близки до ума, и то до плоския ум, обяснения на очевидното. А любовната история…моля ви се – всеки индивид над 19 знае, че на 16 не се ражда вечната любов. У никое измерение, в никоя земя, при никоя раса. А авторът уж като възраст е на повече. Изумително, но факт. В действителност след активна редакторска работа на възрастен индивид от тази книга може да стане и доста добро четиво. Призовавам автора да се обърне към специалист по творческо писане или към име в редакторския бранш. Защото аз съм върл почитател на българското фентъзи и какъвто и боклук да излезе аз съм сред първите верни читатели. Но поне може и малко по-добре, а?