Пелагия и черния монах

Борис Акунин

p14

Втората част от оцветените приключения на рижата детективка в расо сестра Пелагия , ни отвеждат на красиво островче, предназначено за скоропостижно възнесение на свети отци, менажирано от живите радетели на църквата по достойно прогресивен начин, блъскайте техническото развитие с вкорененото верую на ръба на простоватото суеверие, на чиято сцена излиза оживял светец-демон, настояващ за спокойствие на тъжната си обител, каращ неверниците да повярват до лудост, а вярващите да тичат през глава към по-неявително-божествени кътчета. Интересна картинка от непознатата ми Русия, оказала се доста приятно местенце в началото на миналия век, ако не броите липсата на интернет, телевизия, понякога и на ток, както и презанижената хигиена в някои случаи. Някъде по това време според мен е бил момента за превключване на битието към едно приказно стиймпънк бъдеще, вместо сегашното ни сиво-технологично настояще. Но това ще си остане само в главите на някои мечтатели и в шепа паралелни светове, за които читавите автори ще ни разказват от време на време.

Акунин експериментира смело с всякакви разчупващи и улесняващи навлизането и практически хващането на читателските умове в историята – като разкриване на нишката на действията чрез закъснели писма, скрити записки, твърде различни гледни точки на главните, често погубени изненадващо ненавременно, герои, и какви ли не други прийоми, създадени за динамична форма на емоционално-интелектуално четене. Главният злодей мени самоличността си в очите както на разследващите, така и на четящия в почти всяка глава, дорде не започнем да се вглеждаме във всяко име с извънмерна подозрителност, къде оправдана, къде съвсем си пресилена, но в крайна сметка финалът е повече от странен, тип 10 малки негърчета на великата Кристи, с капка Мария Кюри за разкош. Истинско пълноценно преживяване, с чудесна история, мистична обстановка, борещи се с времето си и обичайните роли на обществото герои – добри и зли, търсещи отговори дори в заблудените умове , и прошка и в най-непростимите грешници. Интелектуален гилти плежър, чиста проба с руска гаранция.