Пелагия и червеният петел

Борис Акунин

9789543650149

Малко неочаквано , но много ефектно завършва поредицата за рижокосата луничава сестрица Пелагия. В последното и на нашия бял свят приключение , религиозната детективка тръгва по петите на един нов и страшен престъпник, много мистичен , абсолютно несломимо жесток и оправдан от божий и човешки съд в зародиш. За пръв път разследващата става обект на явно преследване заради ума си, на косъм от това да разкрие една от най-огромните загадки на човечеството , съвсем по великденски актуални, а именно Кой умря на кръста и Кой възкръсна от пещерата. Тук същите въпроси придобиват и едно допълнително измерение – а именно Кога, тъй като времето се оказва доста разтегливо понятие в руската реалност, и между омагьосните пещери, мистичните петли и пътуванията през континиуума, религията бива подлагана на най-огромното недоверие и същевременно на най-безусловното прераждане на вярата от Дан Браун насам. Това последното е малко тъй да се каже иронично , нали – Браун е при забранените за хелски автори като Майър, Роулинг и онази със сивите работи.

Акунин майсторски плете една криминално-фантастична, верски – алогична и романтично – обречена история за жената и невестата божия Пелагия, която разкрива всички свои лица, страхове и мечти нашир и надлъж из стари и още по-стари земи, където само Провидението единствено би могло да я опази цяла и невредима. На мъжете – герои около нея за пръв път им е позволено да отворят очи и да видят както тихата атлетична плетачка, така и красивата независима светска дама у нашата главна героиня. Романтиката, естествено напълно обречена, поваля де що види мъжко сърце, ей така, като за последно, а труповете се сипят като тъжни снежинки над рижавката главица на нарочената ни фам фатал. Привидно странна роля, но толкова естествено поднесена, че се плесваш по челото през 5 минути, чудейки се -защо това не се е случвало преди, толкова е естествено и логично. Драмата и диспозицията на целия текст просто предполагат Фандорин да изскочи зад ъгъла и да засуче мустачки, но на полето на вярата велика руско-мъченическа някак не стои добре красивия иноверец или атеист, или каквато там можете да решите , че е вярата Еразъмова. По-грандиозен и избухващ в лицето ми финал отдавна не ме бе нападал в последното изречение, оставящо те леко съмняващ се, но искрено надяващ се на чудо, някое божие такова, и търсещ за каквато и да е податка за продължение на последната дума, застиващ между възможното и отрицанието.

…ако заседнеш с червен петел в потайна пещера, и го следваш по неговия път към повърхността, не се знае в кое време, кое място, кое съзидание ще излезеш. Еднакво валидно било и за хора, и за богове. Остатък от древните правила на абсурдността, владяла хаоса преди реда. Дали е фентъзи или мистицизъм, сами решете.