Пелагия и белият булдог

Борис Акунин

p16

След преголямата ми любов към прекрасния бял нинджа – галантен детектив Фандорин, съвсем естествено посегнах и към женското начало книгите на Акунин, облечено в расо, дребно, рижо, луничаво и с дебели очила, наречено кратичко и скромно сестра Пелагия. И , както винаги се оказва, жените-разкривачки на сложни престъпления винаги са една идея, понякога и повече, по-скучни от своите аналози в мъжки вариант. Както така и не харесах мис Марпъл на Агата в сравнение с прекрасния Поаро, така и тук начетената монахиня отстъпва с гигантски крачки в битката за моите симпатии с Ераст великолепний. Основната разлика е, че ако мъжкият герой на Акунин е свръх привлекателен, супер атлетичен и абсолютно гениален принц на бял кон, който разрешава всяка ситуация с изящен финт и засукване на напомадени мустачки, то тук горкичката ни Пелагия е по-скоро мъничка мишка, гледаща зад плета, душеща по ключалките и едновременно с това крайно неудобно и едновременно възбуждащо чувстваща се от непривичната си роля, в която я намъква така да се каже прекия и духовен бос, и то с подбуди  реещи се в междугреховността къде от мързел, къде от некомпетентност.

Ако не сте се докосвали до Фандорините приключения, съм сигурна , че перото на Акунин ще ви завладее – имаме мистична обстановка, ужасно престъпление, нарастващи купчини трупове и за съжаление доста убити животинчета, заплетени мотиви и по кинематографично подскачащо действие – от първия до последния ред, с едно малко отклонение към средата, посветено на руското общество, динамичността и обратите се изливат от страниците, обвиняващи всеки герой без изключение във всяко възможно пъклено дело. Историята е разделена схематично на две части, но с директно свързани и преливащи от ужас и болка съдби на руски дворяни и мирни селски обитатели на полуумрялата от скука провинция , изпълнена с отегчени благороднички- мечтаещи за големи любови и амбициозни чиновници – готови да се издигнат по всеки възможен начин , независимо от крайната цена. Прекрасна сцена за тъжна криминална драма, но все пак ми липсваше увереността дори и в загубите на Фандорин, както и онази екзотична симпатичност, помпаща чар и емпатия на килограм у читателите. Или читателките. Все пак приключенията на Пелагия съвсем не са за изхвърляне и ще завърша странстванията и из руските пушинаци, но бързам за поредната одисея на Ераст, ако и последният да е понатежал и посребрял от годинките в по-късните работи на г-н Акунина. Талантливите автори не могат да се скрият, но понякога правят хубави неща, а друг път просто умоотвяващи. Всеки избира сам.

Advertisements