Пейзаж нарисуван с чай

Павич е трудно да се препоръча и абсолютно невъзможно да не се обожава. Павич е Дали оплетен в думите, Хокинг от няколко измерения едновременно, Борхес за силно напреднали в сънуването и отричането на повечето значения на нещата, за които сме учили някога. Павич е символ на древна магия, бясна задморска върхушка и тотална абстиненция на реалност. От малкото, които могат въобще да четат сръбския луд гений, са само шепа онези, които могат да го разберат. И те са съвършено луди точно като него. В книгите на абсурда нормалните хора отчаяно търсят зрънце познатост, но освен препинателните знаци, друго стабилно няма да открият. След което най-нормалното е да покрият книжките му някъде на много тъмно и усойно място, до където никое от техните отрочета не може да се добере дори и след няколко века на усилни търсения. Защото Павич може да се възприеме и като заплаха за бъдещето, следващо праволинейно настоящето, и имащо твърда връзка с миналото. Тъй като в света на бляскавия гений времето е толкова маловажно, колкото и материята, и още по-малко –  живота. Пейзажът определено не е за всеки, още изпитвам съмнения дали беше и за мен. За начинаещи павичисти препоръчвам основно Другата страна на вятъра, макар че лесен Павич няма. Но поне има и по-кратки сътворения, които и по-нисшите духом могат и да преглътнат без изключителни поражения за животната им природа. Лудостта не е за всеки.

Advertisements