Паякът

Има някои хартиени съкровища, които правят от всеки редови читател истински ревностен библиофил. Дали заради спомени, или заради прекрасната идея какви са били едно време книгоиздателските политики, незанимаващи се с разни модерни хубавини като авторски права, минимални тиражи и проблемно разпространение, всяко едно откритие от началото на настоящия ни век лично мен ме изпълва с трепет и удивление, ако и да не са по Амели Нотомб, и се чувствам като същий Индиана Джоунс на книжните тайни. Момент да си прибера камшика (казва се Монстър, между другото, щото е десет сантиметра и е лилав, а такива са всичкото монстри, айде ся, и бие лошо) , и да ви разкажа за най-новото си граалово откритие.

Паякът е началото на поредица от четири книжки посветени на макабрената литература, всяка една заслужаваща си времето и парите да бъде издирена и прегърната с онзи блясък в очите, който би заслепил и горкия Ам-Гъл с неговото жалко търкалце. Книжлето е мъничко, съдържа само разкази, но толкова елегантно подбрани, че създават истинска мрачна атмосфера, пропускаща сиви облаци от мистификация и ледения вятър на ужаса дори и в най-ведрия слънчев ден. Като да отвориш вратата към някое позабравено мазе в непозната къща – винаги съдържа всичко, от което се страхуваш, ще се страхуваш или даже си забравил, че трябва да се страхуваш от него. Майсторска работа, без съмнение, та поздрави на съставителите, които и да са те.

Сред авторите има и познати, и напълно непознати, е, поне за мен, имена, но талантът си личи, а и преводът, в противоречие с онези смутни години, в които качеството бе винаги за сметка на количеството, не пречи, нито дразни. Франсис Прево разказва за една злокобна книга, която въпреки вродената лична арогантност „Това не може да се случи с мен“, все пак не трябва да се отваря, ако си цените здравия разум, естествено; Мопасан ни води на гробището, където истината понякога излиза от гроба; Амброуз Биърс доказва за пореден път как страхът е по-силен от всичко, дори от реалността; Уилям Джейкъб ще сбъдва желания, но ще иска като порядъчен лихвар и цената за щастието, която винаги е нещастие. Джоузеф Конрад ще ни сложи да спим в истинска страноприемница на ужаса; Феодор Соголуб ще ни разкаже за един малко по-различен и доста самотен върколак; Артър Конан Дойл ще ни върне в класиката за кафявата ръка и призрачните нужди; Ханс Еверс ще си поиграе на влюбване и смърт само от няколко метра разстояние, а финалът се пада на Лъвкрафт и суровата история за магьосниците Пибоди.

Накратко – малко сборниче с много потенциал и страхотни попадения, класическо изпълнение и разнообразие на ужаса в онази му форма, която някак хората намираме за привлекателна. Препоръчвам събирането на цялата поредица, която е просто изумителна в сенките тъмнина, които спуска над читателите си. Така се прави колекция, и се печелят сърца, да си знаете.

 

Advertisements