От прахта родени

Рей Бредбъри

361_max

Книга, раждана с десетилетия, преработвана, допълвана, вдъхвана с живот и съществувание в продължение на половин век , че и повече, от времето на един автор – майстор на думите, достигнала до апогея на идеите творчески въобще, омешваща готически хорър, момчешки роман и сюрреалистична елегия за Вси светии и Вси страшилища божии. Ужасно трудна за четене и пълноценно разбиране книга, поради факта че всяка, ама абсолютна всяка дума в нея, включително и препинателните знаци даже, има гаргантюантско значение, свой личен полутон и полуцвят, които объркват сетивата, завиват ги в ектоплазмени паяжини и посипват с  древноегипетски дъх на хилядолетни спомени. И заедно с това е идеалната детска книга – за малко по-особени, и да го си го кажем – в никакъв случай не за средностатистически тъпи хиперактивни пишлемета с айпади. Книга, писана и дишаща учестено на онези специални дни, маскирани обичайно като изискващи тон и половина скъпи безмислени подаръци религиозни празници, а всъщност твърде стари иди на цивилизации, които отдавна са забравили сами за себе си. Прекрасна всисветийска, коледна, равнодействаща книга, отваряща вратите на Белтейн, Самхайн и Ламас за онова отвъд, което чака неспокойно, но всевечно търпеливо, неразбираемо и неразбиращо, безсърдечно, божествено и абсолютно.

Впечатленията след последната страница обаче остават обективно смесени – на моменти нищо не разбираш, на моменти се радваш, че не можеш да разбереш. Понякога се възхищаваш на идеите, а след страница време остава само да се прекланяш искрено пред думите. Детските емоции и древната мъдрост се сблъскват по Бъртъновски, така както досега мислех само че Геймън може да описва началото на порастването по не-тъповат начин. Но въпреки всичко това за мое съжаление някак се оказах пораснала за Бредбъри, и едновременно с това – хич и не дораснала за него. Цветовете, емоциите и образите биха могли да бъдат еднакво инфантилно чисти, и старчески достоверни, но за едното забравям,за другото не отварям достатъчно честно очите си. Но когато видиш едно истинско произведение на изкуството, дори и да не натиска твоите скрити копчета на естетско удоволствие, няма как да не преклониш глава в почти благоговение пред твърде превъзхождащия  ум, демонстриращ абсурдната си сила пред не винаги подготвената си публика от недостойни фенове човешки. Поне така правиш, ако можеш да различиш едра буца самородно злато сред купчина конски подаръци на природата. Което не винаги е толкова лесно.