Отровите на Раджи Бай / Д-р Мабузе хипнотизаторът

Върнън Уилтън , Норбърт Джек

348485

Наред с любовта ми към фентъзийните жанрове, имам и една тайна тъмна страст към добрите криминални истории с невъзможно добри детективи като Поаро, Фандорин или Шерлок, невероятно зли и всесилни лошковци като Мориарти, Фантомас или Арсен Люпен, с кървави престъпления, псевдо исторически – направо си фентъзи на моменти сетинги, и въобще към най-близкото до реализма без реалност в него. За съжаление такива заглавия има твърде малко,и прекомерно голяма част не стават за четене освен от безкрайно непретенциозни умове, които със същия плам поглъщат Шок или каквото там му е модерно жълтото, и вярват на всяка публикация в интернет, щото нали е Интернет. И настоящата книжка се брои за точно толкоа достойна за подпалки купчинка тънки листа, вероятно ставаща и за клозета на баба Вихронрав , ако същата направи някои компромиси със себе си.

Омнибусчето е издадено някога , някъде и от някого, съдържа някакви истории от някакви автори, които подозирам силно в български произход и недооценен от живота, или просто недоразвит на момента , талант. Или просто може би става дума за иначе интересни текстове, станали жестока жертва на кандидати за критическа гилотина преводачи и коректори, или по-скоро на липсващи такива. Имаме разни криминални случаи, вероятно в предвоенно или междувоенно време, с нахвърляни герои, неясна завръзка, изваждане на виновния от ръкава с максимален апломб и минимум достоверност, някакви нотки на романтизъм , който хвърля в силно недоумение, и въобще – резултатът от такова четене у един що-годе концентриран читател са много свити вежди, купчина нови бръчки и едно малко сърдито куче, върху което е паднало летящото книжно тяло от прозореца на втория етаж. Друг път да внимавам повече и да не се водя по кориците.