Търся нещо с… Меч и магия

Многоуважаеми ми читателю, вдъхновена от непрекъснатите търсения в най-голямата фейсбук група на все още четящите – „Какво четеш…“, стигнали на брой някъде колкото постоянните „Вижте ми новата ноктопластика, до която има и някаква книга“ или най-любимия ми отчаян вопъл към бездната „Мнения?!?“, реших да експериментирам с ежеседмичен отговор на великия въпрос – „Чете ми се нещо като еди какво си, на еди каква си тема, с еди какъв си герой, предложения имате ли?“. Та ето, предложения имам. И макар че няма да мога да отговоря с безкрайна точност на искане от типа „Май видях вуйчо да чете нещо в мазата, докато претакаше зелето, дали новия роман на Венета Райкова ще му допадне?“ или „Синът ми е на 15 и мрази книгите, даже си е направил импровизирана клада по Фаренхайт в детската, ама каква шарена детска книжка с картинки да му взема за рожденния ден?“, все пак малко от малко ще съм ви полезна.

Започваме с тема, дето ми е най по сърце, а именно – обичате мечовете, обичате магиите, мислите че сте изчели всичко таквоз на тая планета, но си мечтаете тайно да намерите още от същото. Или ваш приятел не спира да говори за жанра на мечовете, магиите и приключенията, и ви се ще да го зарадвате с нещо, което би го накарало да ви вземе на околосветско пътешествие, ако най-накрая му излезе късмета от тия гадни търкалки на Захари-Бахари и компания? Ето ви моите топ три предложения за заглавия в жанра фентъзи, тип приключения, с много люти битки и диви магии, но най-вече с великолепни герои, вървящи подозрително в балансирани двойки, в които няма как да не се влюбите –

Търся нещо с… Меч и магия

Кървави песни – приключение в разкази на уникалния екип на Чистника и Шепичката от Димитър Цолов – Доктора:

  Ревю на Кървави песни

Мечове срещу смъртта – класиката за очарователните Фафрд и Мишелова и градът разбойник Ланкмар на майстора Фриц Лейбър:

Ревю на Мечове срещу смъртта

Откровенията на Ририя – поредицата  за благородните престъпници Ройс и Ейдриън на Майкъл Дж Съливан, минаваща гранците на приключението и вливащa се в епиката:

Ревю на Откровенията на Ририя

 

 

Реклами

Откровенията на Ририя

TheftOfSwords_BG-small-207x300avemparta-203x300Wintertide-copy-207x300Emerald-Storm-copy-208x300Nifron1-204x300Percepliquis-copy-206x300   

Има поредици, които искрено искам да харесам, но не мога. Не са малко и тези, които почвам с леко отвращение, но лека – полека се убеждавам, че дяволът не е чак толкова черен.  За мой късмет обаче, има и такива, към които не подхождам с почти никакви очаквания, а се изненадвам стряскащо,  влюбвайки се във всяка дума. Хрониките на Ририя са точно от този последен тип, макар че вътрешно водих огромна борба да не се хайпна от чудовищно красивите корици и името на Съливан, наредило се до „модерните гиганти на фентъзито“ като Ротфъс, Сандерсън, Линч и Брет. А кориците са просто „ъ-мей-зинг“ произведения на изкуството, заря от цветове, форми и изключителна достоверност към реалните действия описани в книгата. Това е един от малкото случаи, когато можеш да оцениш нещо съвсем справедливо по опаковката. И фактът , че отделям толкова много време на същата,  трябва да ви бие камбанката колко много значима е за цялостното усещане от бъдещото прочитане. Въпреки уважението ми към електронните книги, няма какво да замени красивите корици, които да съзерцаваш, отнасяйки се в по-добри светове далеч след като текстът е изсветлял в ума ти.

А какъв е светът на Ририя всъщност? Завладян от хората, изтикали елфи, джуджета и гноми в техните си поселения, отнасяйки се повече от зле към мелезните форми на сътрудничество между расите, ръководен от агресивна религиозна фракция, напомняща до болка на стандартните ни йезуити с металните шипчета по камшиците. Крале, васали, императори – вкопчени в битка за власт и оцеляване, но по-скоро като фон и атмосфера, а не като център на историята. В блясъка на прожекторите стоят двама мистични, супер готини и надарени крадци – наемници, вършейки мръсната работа на аристокрацията и въобще на всеки с малко пари за харчене. Преставете си Фафрд и Мишелова на Лейбър срещат Вещерът на Сапковски, и заформят Черната компания на Кук с малко Конански мачизъм и дух на приключенство за разкош, и балансиращ ритъм между жанровете в стил ВНП. Двамата ни герои почват от лични битки докато достигнат кулминацията в спасяване на целия човешки род, като минават ледени пустини, бурни морета, подземни изгубени градове, диви джунгли, зловещи пещери, размахвайки мечове, саби, кинжали, арбалети и въобще цялостния фентъзи арсенал, който очакваме, вършейки неща въпреки природата и нуждата си, събудени от чувството за по-голяма важност и дълг към света, отколкото предполагат личните им цели. През сцената притичват и разглезени принцове, княгини – магьосници, новоизлюпени, но мъдри императрици, хилядолетни вещери, безразсъдни бунтовници и всякаква дива гмеж за убиване с повече или по-малко човешки геном в себе си. Отчаяната борба за оцеляване мени само сетинга,  в който телата на забърканите се гърчат в очакване на последния си дъх;  пророчества се менят, забравят и потъпкват с лекотата на неверници пред словото на ходещите богове, а героите ни за пореден път посрещат смъртта с гордо вдигнато чело, и по някакви безумни алогични причини оцеляват и този път.

Тук определението, което търсите не е клиширано или банално, а класическо и достоверно модернистично фентъзи, напомнящо на най-добрите образци в жанра за последните години, и все пак имащо своя оригинален и неспособен да бъде сбъркан облик на наистина качествен текст и ритмично разливаща се история, обогатяваща се с развитието на самия автор, и отразяваща тонове нови идеи, хрумки и фантазии, които няма как да бъдат равнодушно подминати, а по-скоро изживени с удоволствието на диво четящо прасе в зрели книжни тикви. Защото истинското приключенско фентъзи си е винаги малко гилти плежър, а наистина доброто като това на Съливан е разкошно до степен на преглътнато цвилене от удоволствие насред градския транспорт. Изключително искрено мога да препоръчам тази поредица за всеки фен на фентъзито, както на тези почитащи по-скоро приключенската страна, така и харесващите по-скоро ноарни текстове, където оцеляването е въпрос на късмет и гледна точка, отколкото полагащо се по право на главните герои. Светлата страна среща полунощната такава, и изприда истински завладяващ свят, в който ти се иска да се оттеглиш от равнодушната сивееща реалност навън.