Хроники за Ръба

Пол Стюард и Крис Ридъл

978-954-761-150-4g 954-761-181-Xg

Отвъд Гъстата гора

Преследвачът на Бурите

Чудно ми е как прекрасни поредици за деца потъват в бездната на нечетивността поради безкрайно неизяснени за мен лично причини, а идеи, развити от авторите си в десетки томове, загиват безславно на втората си книжка в нашата страна, неполучили заслужения си положителен прием и морета от аплаузи, на които са свикнали в родините си. Хрониките на Ръба не правят изключение от това уродливо правило, в което ако не рекламираш като щур чрез силните на деня дадена книга за подрастващата аудитория, то същата няма никакъв шанс да бъде прочетена от повече от двайсетина заблудени читатели.

А историите на Стюард и Ридъл заслужават своето четене. Напомнящо донякъде на Баркъровия Абатарт, светът на Ръба те спуска в реалмия на безнадежност, ужаси и оцеляване по чудо, където разни изконно приети като вечни правила като родителската грижа, приятелството и доброто и злото въобще като категории, се размиват потресаващо пред погледа на малкия шокиран читател и преобръщат поне няколко години внимателно набивано в главата послушкователство в неясните измерения на оцеляването по един. Невероятните илюстрации на Ридъл не се и съмнявам , че са позацапвали долното бельо на невинните малки заглеждащи се в тях зрителчета, а поголовно умиращите добри са носели мегахерци от отчаяни детски ридания, от онзи тип, сравним с демоничния момент когато хлапетата разбират, че няма Дядо Коледа , а баща им не е Супермен. Историята почва в недрата на убиващата те по хиляда начини гора, където един очевиден не-таласъм, бива честно казано прокуден от привидно любящия си дом, защото е различен и се осмелява да погледне настрани от руслото на ежедневието. И се почва изпълнението на вселенското наказание за всеки, пренебрегнал свещеното правило, че наведената главица сабя не я сече. Невръстното хлапе се впуска в неравен двубой с отровни живи растения, диви великанки – човекоядци, прозрачни доячи на подземни червеи, космати топки с милиарди зъби, разкапващи се зомбита преобразователи на емоции , всеядни рогати глави , диви мутирали вълци, и естествено най-злокобните чудовища – еквивалентът на местната хуманоидна раса, короновани с Огромното зло , неназовимо и неразбираемо, но винаги намиращо сърцето, което се е предоверило на света, незаслужаващ дори една усмивка време. Всеки , проявил обич към нещастния Туиг, го очаква минимум мъчителна смърт, или поне загубване из безкрая. Отчаяние и шарена болка. А дори не съм ви и споменала моментите на болезнена загуба и безверие, които удрят челно детето и го правят възрастен за секунда разлика.

Великолепен експеримент, който обаче се движи по ръба на болезнените емоции. Напълно е възможно по-устойчивите към емпатични внушения читатели въобще да не усетят посланията,  а купчините трупове на свои и чужди, просто да замажат малко картината на психиделична омая, царяща в красивия, но гибелен свят на Стюард. За съжаление третият том от основната трилогия за Туиг така и е останал непреведен, а заради строго специфичните понятия, великолепно преведени според вкуса ми, е малко мъченическа история да се кълве в оригинал. Прекрасни книги с красиво оформление, които заслужават по едно око , както от любителите на детското, така и от поддръжниците на тъмното, пък комбинацията всъщност не е толкова непреглъщаема, уверявам ви.