Безсмъртният

Роджър Зелазни

1243_max

Според вкуса ми – доста добра фантастика с малко фентъзийни елементи – в далечно – далечно бъдеще, апокалипсис е помел света, предизвикан естествено от нас, малоумните обитатели на Майката Земя. Останалите мърдащи жители са се изнесли към близки и далечни планети, намерили са приятелски настроен извънземен вид , обагрен в синьо ( изненадка за търсещите оригиналности ), за когото да работят като му чистят извънземните варианти на тоалетни и му правят местния вид кафенце за закуска – един вид са открили новата Америка, само че с по-симпатични местни жители. На Земята са останали само еволюционното превъплъщение на патриотични атакисти , както и всички изроди, плод на радиация и вариации на биологични изменения, служещи обичайно за завърналите се с времето пълчища чудовища и демони, или поне техните малко поизменени аналози, от всите световни легенди и предания. Оставаше само Конан да се появи от някъде, но пък същия бива добре заместен от нови героични мутри.

Центърът на историята се движи около субект от хуманоиден тип с поведение в стил Джеймс Бонд, ама без джаджите, с неуточнена дата на раждане, криеща се в далечните времена на богове и вяра, който поема на пътешествие из остатъците от родната ни планета, придружавайки синьокож турист на малко културно сафари сред диваци, зверове и откаченяци. И всичко това разказано с леко чувство за хумор и активна приключенска атмосфера, каквато само Зелазни може да постигне. Дали в крайна сметка това е история за забравен бог, оставен в остатъците от домейна си от хората-плъхове, напускащи напуканата кора на кораба – майка, или просто междупланетна драма за неразбиращи се видове с остатъци и зачатъци на хуманност и анти-алиенистичност, зависи от гледната точка вероятно. Насвикванилите на зелазнианско качество няма да се разочароват.

Advertisements

Космическа трилогия – Отвъд безмълваната планета, Переландра, Онази грозна сила

Клайв Стейпълс Луис

Преди да започнем това ревю, трябва да ви дам малко лична информация за моята степен на вяра, която определи и крайните ми впечатления от умотворението на господин Луиса. Аз не съм религиозна, но съм вярваща. Отричам за себе си всякакви чужди идеи за Бог, освен тези, до които съм стигнала сама. Как другите хора възприемат Бог си е лично тяхна работа, която не ме интересува. За мен Бог безусловно съществува, и е олицетворение на любов и справедливост, която понякога не разбирам, но приемам, само че нямам абсолютно никаква потребност да го обсъждам с който и да било, и силно се изнервям , когато някой се опитва да говори с мен за Бог – най-вече млади бледни американчета с раници и евтини костюмчета и вратовръзки, които дразнещо мантрят по улиците „Искате ли си да поговорим за Бог?“. На което аз често отговарям – „Да, кажете какво искате да знаете за него?“. Не считам това за богохулство. За мен такава дума няма. Личната вяра е крайно лично усещане, което не може да бъде споделено с никого. Аз вярвам в Бог, но не и в хората, така че и три милиарда чернодрешковци да ми се изсипят да ми говорят за канони, завети, райове и адове, ще ги пратя всичките , където им е мястото. За мен Бог си е лична работа, и когато някой се опита да ми натрапи неговото разбиране за вяра, реагирам твърде бурно и злостно. И ако някой се опита с коментар да ме вкара в „правия път“ ще го заземя за вечни времена в спама. Толкова за мен.

Сега, г-н Стейпълса… Живял човека около трийсетина години във весел атеизъм , и после изведнъж преоткрил Бога или поне нечия религиозна представа за него, и тръгнал да посява семето на добрата вест, както може – конкретно – чрез книгите си. Което както вече сте разбрали ме е изкарало извън обичайното ми критично равновесие. Изключително интелигентен стил, красиви изречения, много добър ритъм, ясно видим сюжет и постройка, страшно добър превод, страхотни идеи – всичко може да те накара да се влюбиш, ако не бе проклетата антипрогресивна религия , пълзяща и увиваща се около прелестната междупланетна философия. Всяка част от трилогията е крайно различна като дух, и спокойно може да се и разглежда и чете като съвсем отделна книга, така че мисля и аз да ги разгранича. Ако знаех за това, щях да си спестя много мъки и ядно драскане по иначе симпатичните гръбчета на книжлетата ( между другото кориците на Сиела са отвратителни, и художникът им трябва да си причини много болка за наказание, корицата на Хермес отпреди десетина , ако не и повече години, повтаря оригиналната такава и е просто напълно заслужаващо си приказна, а новите са някакъв модернистичен недорасляк на съвременното уж изкуство ).

„Отвъд безмълвната планета“ е прекрасен роман, в стила може би на Светът на нивата на Фармър, разкриващ неподозирана жива красота и историята на мъртвата според нас Марс, толкова изящно и поетично описана, с толкова приятна философия и класически предаден сблъсък на лошите разселници хората отпреди войните с всемъдрите и всеблаги марсиански същества, които хич не са зелени и с антенки, че ме подлъга и към останалите книжки от трилогията. Да бях си останала с тази, може би даже и Нарния бих налазила, въпреки принципните си убеждения, че не трябва да пипам комерс, но сега просто няма шанс. Изключително добра постройка, богатство на образи, наистина адекватен главен герой, позициониран в прекрасните години на томителното незнание и мечтание за световете отвъд звездите – всичко това ме очарова и спечели безпрекословно. Последва „Переландра“ – нов свят, типично Фармърски, което за мен е огромен плюс, пак невероятни създания и картини…и половин книга сценка тип Ева и змията, само че с присъствието на нашия главен герой за баланс, който решава спора по старозаветен начин – с камъка по змията. Половин книга теологични разговори, разкриващи как прогресът е възможно най-лошото нещо за света , а варварската невинност на новия живот и безпрекословното подчинение на нечии неясно предадени повели – единствения път към равновесие. Четенето по диагонал дава резултат да се премине към приятното, но уморява. И въпреки това в края не се бях отказала от Клайв, и си казвах – нищо де, който създава такива прелестни светове, може  да си позволи и малко собствено проповедничество, даже допълва образа му и ме кара все пак да изпитвам фенско преклонение пред твореца на вселени. Докато не стигнах до „Онази грозна сила“… Рядко съм искала да подпаля някоя книга, но тук ми се случи. Не я подпалих, спокойно, подарих я, надявам се някой да я издържи – тук няма красив свят – има скучната Земя, няма вълшебно прелестни същества – има безкрайно досадни хора, както умишлено добри , тъй и схематично лоши, които ти иска да взривиш всецяло, че да не се мъчат с поредните си клиширани доказателства, как злите искат да прокарат насилствено прогреса, гатакианството и  да покорят света с технологии, генетичен подбор и подчинение на природните сили в собствена изгода, а добрите са… може би не стигнах до тяхната реална положителност,  заклеймените като противовес на злото герои, по законите на ритъма и постройката на книгата, бяха скучни, дребнави, горделиви хорица, които може и да преживеят някакъв катаклизъм до края на книгата, но успяха да ме накарат да не искам да чувам за никой от тях , ако ще и крила да им пораснат и светкавици да вземат да ръсят от пръстенцата си из небесния шир. Макар че дълбоко се съмнявам да им е бил вложен такъв потенциал. Тук няма тръгване напред с рогата в дебрите на привидно смирената теология, поне докъдето стигнах, но идеята от Переландра за злите хуманоиди, искащи не съвсем религиозен, а представяте ли си модернистичен свят, бе толкова елементарно агресивно вплетена в действието, че и да искаш , не можеш да я минеш по диагонал. Мудността е представена като подготовка за Апокалипсиса на прогреса и унищожението на добрите хора от злите паднали богове. Даже бутат древни прелестни църквички и сладки малки селца по пътя си, гадовете прогресивни, и водят подривна политическо – журналистическа кампания с разбира се много неоправдано насилие.  А най-злите са учените в университетите, да го знаете от г-н Луиса – определено трябва да е имал проблем с академичните среди, щом ги е заклеймил като корена на злото. Рядко , много рядко се постига такава комбинация от отегчение и отвращение от една книга при мен, но тази успя. Може би заради комбинацията между явни политически и религиозни пристрастия насочени в грешната за мен посока, знам ли. В заключение – ако ще пробвате Луиса горещо съветвам да спрете на първата книга, най-много на втората, но третата е само за хардкор читатели, които ще смелят всичко. Аз , въпреки убежденията ми, или може би заради тях, не успях. И който малоумник слага тази книга в детския сектор на онлайн книжарниците да се гръмне веднага – това си е философска фантастика със силни анти прогресивно тире религиозни мотиви, които само изключително гениално и преждевременно пораснало хлапе може да оцени без да се увреди впечатлителното му кортексче. Освен възрастова граница, трябва да поставят и граница на нивото на либералност към религията в цялост и впечатлителността на тази тема. Както и търпимост към човешко тесногръдие и политически реални интриги. Аз не съм подходящия читател за това.