Портретът на Дориан Грей и другите съкровища

 

Оскар Уайлд

Преди около 10 години гледах един доста старичък филм по тази книга, който пренасяше образа на Грей някъде в разгулните 60-те години. Актьорът вероятно тогава е приеман за секси, но на мен ми изглеждаше като дългокос, слаботелесен актъор в немски порнофилм, с онези емблематични трагично тесни панталони и разгърдена ризка. Филмът беше откровено слаб, но той не ме накара да започна да чета Уайлд.
Години по-късно се появи един английски сериал за Уайлд, в който бе преставен като развратен педофил, с твърде огромно самочувствие и талант поставен под огромно съмнение от класическата викторианска общественост. Това също не ме накара да прочета каквото и да било от Уайлд.
Един ден просто влязох в една книжарница и си купих книгата. Без предварително намерение. Без някаква идея за какво се разказва книгата. Без дори и случайно приятелско подмятане, че Уайлд може и да става за четене.
Стилът на писане е силен, въздействащ, от изказът прозира в голяма степен тъмната страна на Уайлд, което ме кара да си мисля, че онзи английски сериал от близкото минало може и да не е бил толкова безмислен, колкото ми се стори тогава. Идеите, които прокарва чрез Дориан Грей, а по-късно и чрез Престъпленито на лорд Салвил ( или по-рано, не съм сигурна за последователността на създаване ), са наистина смущаващи, и то не само за откровено задръстените по всички параграфи викторианци. Оправдаване на отнемането на човешки живот, (не казвам убийство, защото книгата описва пространствено няколко различни начина не по-малко жестоки от физическата страна на смъртта начини за отнемане на нечие съществуване), издигане в култ на хедонизма, неприкрития хомосексуализъм на автора и героите, тоталния абсурден егоизъм и класическата себичност.
Самите идеи в цялото творчество на Уайлд са напълно неприемливи, от която и да е гледна точка, в който и да е времеви период. Което прави смелостта на Уайлд достойно за искрено и дълбоко уважение, а неподражаемият му иронично-презрителен стил би могъл да се определи напълно точно с така модерното напоследък определение култов в творческото безвремие на литературните гении.