Операция Хаос

Пол Андерсън

Оставяйки настрана безумното заглавие, което между другото си е точно автентичното, а не, както предполагах, преводна абоминация, а също така и странните корици, които отново учудващо коректно отговарят на съдържанието, всъщност миниатюрната книжка, неразбираемо разделена на две ,е по-скоро симпатично четиво. Да, вярно на заглавието си, действието се движи меко казано хаотично, неконсистентно и очевидно е комбинация от  навързани един към друг с много ярко бели конци фантастични истории, подходящи за американски подлистник от 50-те, но пък главните почти – хуманоиди са реалистични, достатъчно безразсъдно смели и общо взето с правилното отношение към света, как си трябва за супер героичните роли, в които са се намъкнали.  Сетингът е алтернативна реалност, в която псуваш тромавия дракон на улицата със същия патос, както и ще нахраниш и някой некадърен ватман с убеждения, че превозва твърдокорен зеленчук, и че на света съществува само един начин да се превозват пътници – а именно с рязко, неравномерно натискане в ритъм на неокласическа деветдесетарска чалга , с все сили и мъжка страст, на педалите за газ и спирачка в изненадваща последователност на повереното му раздрънкано превозно средство. В университета се учат химия, физика и яздене на еднорози, а върколаците ровят по кофите, тъй като икономиката и правителствата са си все същите , в която и да било алтернативна реалност, за съжаление. Има и малко некадърно описана, но пък разбираема любовна история, подпомогната от по-скоро забавните препятствия, естествено леко хаотично създавани от цяла орда сукуби, инкуби, джинове, ифрити, саламандри, и разбира се- цялото адско войнство начело с някакъв крайно смотан демон с тънки мустачки и свастичка на рамото, водени от абсолютното неназовано зло. Може да ви се струва клиширано, но това е извора – Операция Хаос е плод на седемдесетте, и носи силния отпечатък на истинската реалност, чрез малко неуместно- пространни коментари върху материи вариращи от есенцията на вярата , през химико-физичната природа на магията до леко политиканстване на крайно невълнуващи ме теми. Все пак съм развила достатъчно снобщина на вкуса, за да ценя високо класиката в жанра, в какъвто и да е вид, така че подхождам към подобни инфодъмпове и есеистични отклонения по-скоро с любопитство, отколкото с нормалната за случая досада, но от друга страна – книжките са малки и ненужните пасажи лесно се прескачат , ако ви се дотежи. Най-малкото е странно четиво на фона на доста стандартизираните напоследък сюжети, които сме принудени да финансираме, заради пустата ни книго-страст.