Океанът в края на пътя

Нийл Геймън

Нийл-Геймън-Океанът-в-края-на-пътя

Особен роман. Няма нужда да ви го казвам – нали става въпрос за Геймън. Но тук различността идва от някак прекомерната интимност на повествованието, доближаваща ни неестествено трагично до сякаш истинския образ зад първото лице, водещо историята към нейните нерални измерения. Бих могла да се закълна, че това е всъщност смъртожадна приказка за истинското детство на вълшебника Нийл, и първата му неясна среща – сблъсък с всичко онова, което не би трябвало да съществува, но все пак е някъде там зад последната граница на човешкото зрение.

Всичко се завърта около едно самотно момче, с привидно нормални семейство, къща и сестра, и малко котенце, станало жертва или искра запалила поредица от антиреалностни последствия, разкъсали материята на всичко познато, и извадили на показ нечувани митове и чудовища, изпълзели не просто изпод нече легло, ами сякаш иззад чертога на нечие божество, което не отделя кой знае колко време на забравеното си творение в наше лице. Геймън забърква коктейл от всичко онова непознато и неествено, което някак намира своето напълно логично и изконно място в света ни, без дори да трептем за секунда от разликата във възможностните атмосфери.

Детство , белязано от загуба, смърт и разочарования, в което не ти остава нищо друго освен да повярваш в абсурдното, невероятното и откровено неприемливото за един нормален живот. Вещици, мършояди, духове от отвъд са само бледи описания на самите невероятностни герои , които не са просто невъзможни, но и някак неслучили се и невъзприемчиви за читателското съзнание, поставено пред опасността да се взриви пред опцията да повярва в немислимото. Локвите са океани, смъртта е пътуване до Австралия, а луната свети , където е удобно да осветява пътя до външната тоалетна. Котките са вечни, годините нямат значение, а паметта е най-непостоянното нещо на света. И там някъде Геймън ви вика да пресечете неговия кръг на несигурността, след който вече няма какво да ви учуди, защото всичко е там и съществува истинско до последна капка кръв. Смущаващо пътуване към никога незапомнените спомени. Твърде лично, твърде.