Принц на драконите

Мелани Роун

67602z MRLN-MIM-PDR2

Женско фентъзи. Жееенско фентъзи. Жеееееенско фентъзи.

Ако спра до тук, посланието на ревюто ще е достигнало всяка мислеща клетка на потенциалния читател. Но щото съм многословно обречена от женската си природа, ще продължа да мърсувам в думите и да ви обясня какво му е толкова зловещото на женското фентъзи и къде са проклетите зли редактори, когато най-много ти трябват.

Да почнем от начало. Интересен свят, мащабен, широк, разнолик, с потенциал за епичност. Пустини, планини, гори и паланки – налице. Воюващи крале, васали, номади – тук. Красиви принцове, красиви принцеси, зли и добри магьосници – присъстват. Имаме и дракони, в началото представени като малко тъповати животни, получаващи идентичност до края на поредицата, макар и не съвсем вербално изразена и достъпна за всички – честно , липсват ми хитроумните многовековни аналози на дърти лисици в тристатонови гущероподобни туловища с изумително рафинирано чувство за хумор. Защо горките дракони са все представени като лесно умиращи, товарни магарета с огън и зъби, не ми го побира съзнанието. Сигурно не чета правилните драконови книги. Но това не е най-огромния проблем. А женският подход към реалността, в която дори насред купчина крилати чудовища, могъщи магьоснически заклинания и изгарящи от омраза и алчност крале, най-огромното притеснение на всички е кой за кого ще се ожени, ще си легне, ще си наплоди деца. Поне в 60% от обема си , елегията за Драконовия принц е наситена до изнемога с тези драматични тегоби, които те карат да прескачаш глави и диалози, и да не пука за втория братовчед на учинайкото на лелята на братовчеда на краля на кралство Х, който евентуално ще избере осмата племенница на шестия дук и дванайстата му жена, която май е незаконно родена, или шестата принцеса според генеалогията на херцозите от осмата династия на някакъв кирливичък остров с двадесет жители, за която има леки съмнения, че е малко чумава. Помежду тръшкането дали онзи или този е подходящ за оназ или таз девойчица, почти ми домъчня за вечното гладене на полите при Джордан. Тооолкова е досадняшко.

Битките са между двестатина човека най-много, които се дърлят за някое изсъхнало парче земя, чиято важност трябва много внимателно да си чел и разбрал между безкрайните политически блъвни кой от какво и къде има интерес да направи еди – какво си и да отреже главата на третия отляво. Всичко е като някакъв откачен учебник по фентъзи политология, само схемите ми липсваха много да се оправя между стотиците васалства и дребни благородници, за които си мечтаех да бъдат опърлени като свински ушички от тъпите драконоиди, но последните с едно – две изключения бяха твърде заети да снасят яйца и да демонстрират някакви съешаващи перформанси. Признавам, че имаше някои моменти, които ми помогнаха да премина през стотиците тежки страници ненужности – някой и друг интересен потенциален герой, тук-таме някоя сцена изпълнена с щедро отприщена жестокост и социопатичност, малко секс тип Авалонски мистерии, красива магия включваща изтъкаване на послания и илюзии, понякога и реални неща от слънчева, лунна и звездна светлина, магии и коварства… все приятности, които можеха да се поберат в  една – единствена книга, а не в трилогия, която проследява сума ти поколения и проблемации , и даже има и кошмарните си продължения. Имам някакво зловещо дежа – ву като след срещите ми  в насрещното с Курц, Кер и Маккафри, но продължавам да вярвам в гърл пауъра и добрите жени авторки. Сега отиваш да похлипам на рамото на Танит Ли или някой як мъжкарски писател, чийто герой ще обезчестява девойки, ще разкъсва хипопотами и ще играе шах с демони, и то само с една ръка.

Между другото на български е издадена само първата част от поредицата, но тя е напълно годна за самостоятелно четене – двете книги, в които на пръв поглед историята е разцепена с печалбарска злоба, всъщност разкриват тегобите на основната ни кралска двойка преди женитбата им и няколко години след нея, та може да се възприемат и като съвсем отделни заглавия. И ако след края не сте сигурни дали ви се чете още от същото – просто не продължавайте – в останалите книги, както винаги, децата се оказват далеч по-досадни и безлични от родителите си, тръшкат се за подобни истории и синопсиса на повече от хиляда страници може да се преразкаже прилично детайлно и спойленско с не повече от десет изречения. А това е лошо за която и да е книга. Принц на драконите може да се намери и на свободен достъп при читанките, и на баснословни цени при антикварите – за кой какъвто формат предпочита – текстът си има своите достойнства, но те намаляват прогресивно със всяка следваща книга от поредицата, поне за моя презадоволен читателски ум. Та внимавайте къде ще спрете, и не изхвърляйте киндъла през прозореца в пристъп на ярост – проклетийката струва ужасно много да бъде събрана в изначално положение след среща с тротоарното право на гравитацията. Тъй съм чувала поне 🙂

Advertisements