Фантастични истории

23048516430991244

Имало едно време българско книгоиздаване, което процъфтявало и издавало всичко, за което се чувало и намек отвъд желязната завеса от дезинформация, току-що паднала след края на протекционистичния, но все пак твърде рестриктивен режим на тъмно червеното време. Признавам, не видях кой знае колко много от демонизираната епоха, само едно детство , за което никой съвременен подрастващ  няма да ми повярва и за секунда, особено в частта за домашните телефони със шайба, вечно отключените врати и тоталната липса на молове, без които вече никой не може да диша. Но да се върнем към книгите и авторите, които видяха бял свят на български преди двадесет плюс години, когато хората четяха масово, страстно и почти наркотично пристрастено, без никаква принуда, освен собствената си нужда от думи и мисли на майстори на словото.

Едно от първите списания – сборници за фентъзи и фантастика бе Фантастични истории – изключителна подборка на автори, преведени от доста добри преводачи, подготвени и издадени в спретната форма, обичайно покрити с крадени картинки на Валехо на корицата, с реклами за бъдещи издания, които едва ли са видели свят , или филми на видео касетки, превърнали се в странна класика на забравеното поп кино. Уникални текстове на майстори като Ле Гуин, Азимов, Блох, Андерсън, Резник, Силвърбърг, Пол, Олдис и десетки други, всеизвестни гиганти или познати само от върлите фенове на жанра, които си заслужават да бъдат колекционирани и опознати от всеки поклонник на фантастичния тип думосъздатели. Меката на фентъзийното, представена близко и разбираемо за нуждаещите се от различност в онези интересни времена на предполагаемия преход към по-доброто, разтворила врати към непознати и неразбираеми светове, и то не само фантастични. 

Е, вероятно никой не е плащал авторски права, нито пък повечето писатели си имат и най-слабата представа, че някой ги знае в България като публикувани в специализирано списание, но такива бяха времената. И бяха толкова хубави… Липсва ми свободата да можеш да намериш своя любим автор от зад океана, или поне зад Ламанша, да го преведеш, сложиш в оригиналната корица и продадеш в многохиляден тираж, който ще знаеш, че ще ти донесе чиста и гарантирана печалба, която да вложиш отново в страхотни класически и новаторски фантасти. Да, не е никак политически и морално коректно за хомо футуруса в мен, но обикновения читател, дремещ в сивите ми гънки, обожава свободата на достигането на добрия надреалностен текст до масите читатели без ограничения и спънки от прозаичен икономически характер. Звучи ви анархистично? Нека. Спомените са лични, мечтите също. А Фантастичните истории са моя позабравен блян за време, в които се издаваше и четеше бясно. И това очевидно няма да се повтори никога, поне не в моя жизнен път. Оставете си ме да повъздишам.

Advertisements