Дневник от панелните блокове

Никола Крумов

dnevnik-ot-panelnite-blokove

Ако не сте чували за Пощенска кутия за приказки, и по-специално за едно от „чудовищата“ на кикотещата проза от засега никому непознатия Никола Крумов – значи сте спали под камък, или си пропилявате дните на краткия ви живот в търсене на краката на Фики из вип стаичките на Коцето. И да – омерзена съм, че знам и двете имена на предполагаемо мъжките секс-символи на Студентски град. Историите за Кольо, Норчето и котката Ивелина са нещо епично във фейсбук, сравнимо само с не по-малко епохалните същества-общности на легионен принцип Мотикаря и Емил Конрад. И затова книжката заема най-важното читателско място в дома ми – а именно в тоалетната библиотечка (мда, имам си и такава), където му правят компания Антъни Бурдейн и Джеръми Кларксън, поради изключително ползотворния ефект на избухващия смях върху контракциите на отделителната система, препоръчано особено искрено за по-запечените от нискофибрена и незеленчукова диета индивиди.

За какво става дума накратко – значи, имаме Кольо – дебел, космат, не особено чист, и общо взето смотан индивид, който може да пие професионално, оножда качествено половинката си и разсмива хората с простотии. Норчето е твърде красива, грацилна и абсолютно смахната девойка, която чисти след торнадото – глиган дето и е мъж, и ѝ харесва да квичи щастливо под същия. А Ивелинката е горкинката им котка, която тъмният балкански субект ползва за парцал да си забърше поредната кочина, която създава в опит да си нареже хляб, винаги завършващ с нещо в пламъци, разлято олио в пералнята и шкембе – чорба по тавана.

Сюжетите са еднообразни, но абсолютно винаги забавни – Кольо става, чеше се, пие ракия, пак се чеше, поради някаква причина пипа нещо в кухнята, банята, съседката – става мазало. Апартаментът е на ръба на разрушението, котката иска да се самоубие, Норчето се връща у дома от работа, и  пита и тя къде са въжето и сапуна. Кольо гледа уплашено – агресивно и я тръшва на пода с размножителни мисли. Норчето е щастлива, котката се е опулила в ъгъла, и всичко се разминава с кюфтета и кисело зеле. Безкрайно много пъти Колето се чуди как малкото, красиво, нежно тяло на любимата му приема дори да се доближава до неговото потно, космато, шкембесто туловище, вонящо на разни вътрешности и химически дестилати от плодове, и благодари, че има чувство за хумор, знаейки първото правило на безплочковия сваляч, че разсмееш ли една жена, вече си на златната пътечка, водеща към хубавините ѝ.

Освен великия Кольо, герои на Крумов стават и практически Кольовите братовчеди, разсипали се из цял свят, възмущаващи иноземците с воня, алкохолни пари и супер яките мацки, които им връзват, само щото знаят някой и друг виц, и като малки са ядели лайна и подрусвали малолетни циганки на коленце, което очевидно са много подходящи истории за споделяне в компания. Има и няколко доста смущаващи стихове, и един разказ, посветени на болестта на новия век, които са толкова изненадващо мрачни, че изхвърлят през прозореца всякаква идея за безгрижен и леко простачев клоун, който ни забавлява с шантавините си.

Не очаквайте някакъв висок литературен език, някакви похвати от висок ред, чудеса, алюзии и разни поучения за следващите поколения, но е забавно, ужасно забавно, и е по-уместния начин да прекарате няколко часа, докато се возите в градския транспорт, посещавате белия трон или просто ви се иска да се похилите безсрамно. Дано само книжката не е написана от още някой сценарист на онова шоу от моята младост, което продължава да отказва да умре, подобно на много бившо засукана шафрантия след двеста посещения при доктор Енчев, че ще ми е наистина тъжно.

Advertisements