Кой ще се познае?

Николай Мизийски

1296396900_koy-sche-se-poznae-nikolay-miziyski.-1983

Поредното леко носталгично пътешествие из книжните светове, разказващи за онези времена с червени връзки, писма до непознати другарчета и рождени дни с лимонада и торта Гараш, които някаква част от нас си спомнят по-скоро с добро, отколкото с модерното отвратено-дисидентско лошо. Зад привидно веселите , наприлични на брадати вицове историйки, се крие немалко нежна пропаганда на добрия стар комунистически режим, но това по-скоро усмихва, отколкото отвращава. Малкият главен герой Пантелей си има проблеми с ръста и теглото, но пък не му липсват мечти и фантазия, несмутени от обичайните правила и очаквания на политическата система, в която израства и за която и представа си няма. Дори и на крехките соц 12 годинки, той притежава изключително несвойствената за днешните хлапета сериозна обща култура и много адекватно възпитание, по които можем само да въздишаме старчески мърморейки „Ех, какви бяха младите едно време…“. Дали ще пишат съчинения, или ще търсят мними престъпници, или ще планират дръзки бели, фентъзийни приключения или забавни шегички – децата на Мизийски са винаги чисти, добронамерени и толкова естествено „детски“ държащи се , че покрай умилението се чувства и горчилката как нещата толкова са се променили с времето. Да, да, сега е друго, подрастващите трябва бързичко да напредват в живота, сред цялата гмеж от технологии, информация и пошлост, и Криско. Ама все пак… Приятно , леко, незаангажиращо, развеселяващо. Не мога да търся нещо повече в такава книжка.

Advertisements

Горе ръцете, Ваше Величество

Николай Мизийски

398096

Първата ми среща, или по-скоро сблъсък със шаха бе свързано с , разбира се, отдавна забравена детска любов от ония спокойните времена, когато ключа се носеше на ластик около вратлето, макар че вратите не се заключваха, нощите се огласяха от детски викове и смехове, пропити с естествена невинност, а не съвременна пошлост, а технологиите тепърва правеха първите си крачки за добро или зло. За мое огромно неудоволствие така и нищо не ми влезе в главата от монохромната дъска с ръбати човечета върху нея – определено съм търсила нещо по-шаренко и 3-д дори от невръстната едноцифрена възраст. Но много хора и сега не само разбират, но са и влюбени в класическата стратегическа еманация на добрата война, и тази книжка едновременно ще ги върне хем в сладко забравеното детство, хем ще им даде и някоя добра идея за разтоварване по винтидж начин.

Историята на кратичката книжка е проста – стар майстор седи под асмата , или каквато там растителност е намерил, глади си брадата пред карираната дъска и се опитва да привлече към занаята на мирната война младите си падуани, насядали наоколо с широко разтворени пионерски очи. Различни класически партии и етюди се обличат в одеждите на доста духовити приключенски истории, изпълнени с наивитета на интелектуалното детство, и биткаджийския синдром на момчурляческите години. От дворците на далекоизточни императори, през арената на поздравяващите живота смъртници, до прерията на Дивия запад и тъмните улички на магична Флоренция – цар Шах е навсякъде, където ще има леене на кръв и други телесни течности, и със своя възпитателно-дидактичен вдигнат високо пръст , разяснява внушителни битки по много олд скуул геймърски начин.

Абсурдно странно малко откритие, така характерно за отдавна забравени времена, сега вълнуващо като фосилизирано изкопаемо с три глави. Голяма усмивка и лично носталгично задоволство – гарантирани.