Не е време за дракони

Сергей Лукяненко и Ник Перумов

1605_200

Сега, не бързайте да вадите сопите и отвратените физиономии. Знам, знам – Перумов е онзи богохулник, посмял да посегне кощунствено връз словото толкиново и да създаде някаква абоминация на Средната земя, уж невинен фен – фик, пък то обида кървава към светлая гандалфска памет. Спокойно, тук няма да ви занимават дилемите на дребни галфончета с космати петички или перчотенето на някакви еманации на злото във всевиждаща очна форма. Подгответе се за изключително впечатляваща колаборация между майстора на вампирите и маговете в най-добрия им съвременен вариант, който дори и върлите противници на Здрачните пухкави акита и техните деривати,  четат жадно и самоотвержено , и принца на руското фентъзи, осмелил се да настъпи по пръстчетата най-мощните орди поклонници основно зарад оназ велика руска душа, която държи да владее света, но все пак обективно погледнато човекът си може да пише наистина много добре фентъзи, и това е.

Не е време за дракони е блестящ пример за това , което приемам за наистина добро и читаемо фентъзи с ърбън елементи. Има я лукяненковата ръбатост на образите, онази типично руска странност , която импонира бясно на някаква част от славянската ми душа, има го и богатия цветен фентъзи свят, изпълнен с магии , кланове, легенди и онова усещане за различност, което всички фенове така отчаяно търсим. За мен единственият правилен начин за омесване на днешното съвремие и фантазийната нереалност, е само и единствено при пътешествие отвъд ръба на реалността , в повечето случаи благословено непредвидимо и случайно, на наше момче или девица, изплюти насред нищото , сред еднорози, грифони и говорещи жаби, с единия подивял поглед и паднало до земята чене за компания. За щастие руското пауър дуо уцелва точно тази ми слабост, и командирова тъжен, затворен , но стоически настроен привидно средно статистически младеж, насред свят с електричество и елементална магия, където чувството за дълг и нуждата от приключения не могат да се ограничат от глупости като икономическа криза, лихвени проценти или кариерно развитие.

С тънко чувство за хумор руските майстори на словото ни водят на едно шантаво пътуване в непознат, но лесно опознаваем и бързо възприеман от ума, настроен за други възможностни вълни, свят, в който всеки нърд, имащ колекции от екшън фигурки, специално елфическо име или тайни фантазии за Арвен / Леголас ( според предпочитанията ) , би намерил своето топло и твърде отдавна лелеяно място, към което душата го е водила от що-годе първия сблъсък със сивата маса от студена извратеност навън. За заядливите винаги ще има недостатъци – като да речем героят ни пак е единствения избран, много бързо напредва в адаптацията и загребва хубавиците на конвейр, но това е мечтата на всички фентъзи фенове – да бъдем специални, силни и различни, без това да буди съжалителните погледи на роднините или смущаващите неодобрителни цъкания на непознатите. Една от най-добрите книги за всички гийкове на тема приказност, с великолепен отворен финал, който не предполага конкретно продължение, а личен избор на читателя в собственото му творческо съзнание.

Магически битки, ярки силни образи, достоверна обърканост и зрелищна кинематографичност в добрия смисъл на думата. Може би е време за дракони. И техните убийци. Великолепен роман , който ме кара да тъжа, че няма много руски автори, до които можем да се докоснем днес на родния ни език. А си заслужава различната гледна точка, която никой хамериканец или дори чист европеец не може да ни даде. Остава ми само да прибавя и руски към колекцията ми от читаеми езици, и ще отворя огромните двери към страхотното източно фентъзи. Различното е хубаво, повярвайте ми.