Необходими ангели

Явор Цанев

17726532

Нека почна с уточнението, че съвсем, ама съвсем нищичко не разбирам от поезия. Е, като малка разбира се съм опитвала да пиша разни многостишия, обикновено изключително далече от разни работи като ритъм, рими или постройка, посветени на плеядите от гаджета еднодневки, изпълнили бурната ми, но не особено весела младост. Та когато се докосна до някоя стихосбирка, независимо дали говорим за Вазов, Емили Дикинсън или Явор Цанев – ами вдигам неясно рамене, и оставям умните работи на колегите поето-критици. Аз мога да спомена само някои факти, които дори и такъв анти фен на великите музи може да разбере.

Явор е страхотен майстор на късия разказ, особено когато същият е наситен с хорър и невероятностни елементи, един от любимците ми наравно с Бранимир и Сивов. Сюжетите са, разбира се, не по-малко драматични и в мерената реч, като успях да забележа няколко орди мъртъвци, самоосакатяващи се творци, повръщащи в канавката богове и едно-две ята гарвани. В края има и по моему доста добри преводи на Блейк, Дикинсън и По, които ако сте в двайсетте си –  със сигурност я ще си ги татуирате някъде, или поне ще си ги сложите като статус за деня. Усеща се зловещата атмосфера, леката отчаяна безбожност и слабата надежда за по-доброто или поне нищото отвъд. Приятно четиво за романтичен морски бряг по залез, а ако разбирах поне мъничко от поезия, даже си мисля че щях да пиша цвилеща ода в рими по случая. Но засега мога само да кажа искрено на Явор – мисля че си направил нещо страхотно, което аз никога не мога да създам. Та , предполагам – давай в този дух, и се надявам на някой по-дългичък проект в обзорното животобъдеще за таквиз душевно куцукащи неразбирачи като мен.

Advertisements