Нощно дежурство

Нели Цветкова

27135258

Всеки хорър майстор си има своя кръг от твърде верни читатели, които вземат понякога прекомерно насериозно творбите на идолите си, и поне вътрешно разиграват всяка нощ поредната кървава сцена на анихилация. Е, някои попрекрачват зоната на фантазиите и правят огромната грешка да свържат блянове и реалност, и после ги гледаме по телевизията, обсъждани от разни премъдри чичаци с безкрайно непознати, но прилично скръбни физиономии, хвърлящи обвинения за разложението на обществото върху музиката, книгите, игрите или краката на Фики. И ако последното е всъщност някак вярно, останалите достижения на човешкото въображение са лични душевни мелодии, чийто отглас не бива да се използва за нещо различно от вдъхновение или разтоварване, според вида на потребяващите. Та, в този малко отнесен ред на мисли, аз лично виждам в Нели един силно вдъхновен от Баркър автор, който изненадващо умело плете лепкави мрежи от страх и атавистичен ужас на нашите си ширини, което прави агонията от оживелите кошмари доста по-осезаема величина.

Една нормална болница е място по-скоро за смърт, отколкото за лечебно оцеляване, каквото и да се опитват да ни убеждават стотици здравни министри и членове на бордове, стопанисващи стотиците поликлиники околовръст. Особено нощем, когато всяка градска легенда намине на вечеря покрай интензивното отделение, където ги чакат литри кръв, плът и души за окосяване, според вкусовите предпочитания на свръхестествените, които просто са различните и истинските господари на тъмните часове от живота. Милата сестра лесно се оказва стръвен върколак, красивата докторка попийва кръвчица от прескочилите поне с единия крак в отвъдното пациенти, а долу в моргата обитават най-страшните видове чудовища – отегчените и оглозгани откъм човещина иначе обикновени хора. Всички знаем приказката, че за да си добър лекар трябва да си малко лош човек и средно читав бог, защото решения буквално на живот и смърт се вземат всяка минута, и божествената искрица честичко примижава от ужас, който не бива да стига до очите на даващите и отнемащи надежда, духовно тъй далечни същества с бели престилки. Но тук странният „произход“ на лекарите си намира своето обяснение, както и душата на болниците, характера на растенията и обитанието на призраците, защото всичко е повече от онзи свят, отколкото от този, както често се случва на местата с тънка преграда между реалностите.

Кръвта се лее смело със литри; разгневени мъртви в дух или разкапваща се плът идват да отмъстят за ненавременните си кончини, а живите, ако имат късмет, бързо губят разум и дъх, иначе ги очаква бавна вселена от болка, докато някой от каталога на приказните същества бавно ги изяжда до последна костица преди милостта на тъмната забрава да се спусне над измъчените им съзнания. Великолепен малък сборник, всеки разказ – врата, открехната за броени минути към поредната стая на ужасите, която ще имате чувството, че все някога ще посетите и лично. Въздействащо, безкомпромисно и безпощадно пътешествие към мрачната страна на съдбата, на което няма как да устоите и да не се пострахувате за няколко часа в нездравата компания на нощното дежурство.

Синьото мънисто

Нели Цветкова

10930140_837203109669388_5777475230407708383_n

Когато се заговори за света отвъд живота, хората се разделят като океан от вярата си на малки или по-големички островчета, обединени около сладките заблуди за няколко хиляди девици в лични вълшебни сараи, или за вечно мандахерцане из пухави облаци, или за прераждане в слънчев лъч или капка утринна роса. Но моята представа за цикълa на съзиданието не свършва с вратата към смъртта, която е наистина само врата, и води към различните места и светове, в които душите, на които принадлежим, ще се учат и извисяват, подобрявайки по този начин модела, от който те самите са част , и който наричаме Бог, Вселена, Вечност или онова, което не бива да се споменава. И винаги се радвам някак есенциално на всеки автор, който ми разкаже история, звучаща някак познато и смислено на онази част от мен, която има претенцията да помни.

Синьото мънисто е приказка за душите, истинските духове-зрънца космически огън, които вземат решенията и живеят пълноценно, заемайки тела и съдби в опит да се научат на верните ценности на мирозданието на собствената ни реалност – така фантазните напоследък неща като любов, прошка и смелост. Дали във времената на византийските въстания, или при безчинствата на турските башибозуци, или в онова безвремие, съдържащо в себе си всички времеви и пространствени точки – душите са там и играят своята лична игра на усъвършенстване, чиято цел е познаваема само на твърде високо ниво, до което още никой сякаш не е стигнал. Разбира се, те вървят по двойки, тръгнали като едно цяло от изначалните извори на сътворението, но драматично разделени в последствие и орисани  да се открият в живота на хора, където ще се нараняват, и убиват, и обичат в крайна сметка, докато намерят истината за самите себе си. Което може да отнеме и вечността според нашите представи.

Може би историята ще ви стори малко наивна, доста романтична и даже мъничко клиширана. Но е истински приказна, някак умиротворяваща, даваща капчица надежда, че нещата , които ни се случват имат смисъл и ще разберем рано или късно , че е имало път, който да поемем, а не всичко е било една черна гора от злокобност и обреченост, в която сме били наказани да се лутаме во веки веков заради едното непознаваемо нищо. Още от първия конкурс на МБГ Букс преди няколко години това беше един от текстовете, за които съжалих , че не достигнаха до момента на издаване, но ето че имало провидение, и мънистото си намери своето местенце сред селекцията на издателство Гаяна, които непрекъснато ми се издигат в очите като качество на подбор и искрена подкрепа на наистина добри български автори. Ами така де, изложете се малко, че да не ми излезе име на луда тролеща фенка , че после ще трябва да обяснявам откъде са ми милионите 🙂

Но сериозно – Нели Цветкова е един откровено заслужаващ си автор, магичен и поетичен, и някак фантазно реалистичен, разказващ ми легенди, и внушаващ ми истини, които би трябвало да достигнат до повече позаспали в сивото ежедневие умове, и току-виж сме взели да полетим, вместо кротичко да запълзим към смисъла на живота, вселената и всичко останало. А другото е просто една красива приказка за различно пораснали читатели с вкус.