Тайните на безсмъртният Николас Фламел

Майкъл Скот

Да, това си е детско фентъзи, съвсем детско, айде , добре – тийн фентъзи, тип всички богове и чудовища от всеки рандъм пантеон околовръст идват на земята и съвсем „неочаквано“ две обикновени хамериканчета откриват , че са полу-богове и спасяват света. Точно, клишенце върху клишенце на клишенце. Ама е писано от Майкъл Скот. За съжаление повечето читатели го познават само като автора на настоящия Николас Фламел, но това му е най-лошата работа досега, ако питате мен – из блога съм си постнала няколко осанни излияния на тема Ирландските му легенди – изключително добри, изящни крийпи разкази за страна, безумно близка до отдавна забравените вълшебни наши земи, както и страхотната му Келтска одисея , която просто трябва да се прочете, за да се оцени абстрактността и богатството на фантазията и познанията на Скот. Фламел е недоносчето откъм качества в тази компания, но си има и своите добри страни – кара подрастващите да гугълват разни именца като Гилгамеш, Прометей и Скатах, като помежду другото обогатяват обичайно пустинно бедната си обща култура. Има напоследък някакво такова псевдо-образователно течение при фентъзистите – било то Скот, или Риърдън, или Клеър – изкарват примерно Марс як мускуляга със секси син поглед, и девчонките се избиват да му търсят снимки из нета, в резултат на което безволево попиват  разни факти, които биха им били полезни за някое бъдещо издание на Стани богат или за някоя виртуална кръстословица ( ако все още се решават такива след судоку манията в последните години ) или просто за класното по антична литература в май осми или девети клас. Не ми се мисли какви чудесии четат учителите по подобни теми напоследък. Но нека спомена и нещо за книгите. Ми, приличат много на тийн щуротиите на Касандра Клеър, макар че ни е слава богу спестен вехнещо -розовия момент на вечната любов припламваща между 15-годишни ритарди със свръх способности. Интересното е, че всичките 6 книги ( досега излезли на български 5 ) се развиват в рамките само на няколко дни, тъй като г-н Фламел и половинката му( за потърците познат като пича с философския камък ) умира без книгата си за вечен живот и разни други вселенски тайни, писана от истинските туата де-данан, така че му е много натегнато да си я върне и да спаси света по време на рекламите. Всичко е доста кинематографично екшънесто, наситено с разни очовечени наизлезли от световната митология образи , но все пак и малко повърхностно дразнещо – ама може и да е от таргета. Главните герои са хлапета на по 15-16 години, близнаци, като мъжкото е отчайващо тъпо и агресивно, а женското го осеняват набързо с конска доза хилядолетна божествена мъдрост, и в някаква част от времето поне се държи малко от малко с акъла си, но не постоянно, разбира се. Ами, това е. В интерес на истината ще си взема и шестата книга, очаквана другата година, щото все пак е Скот, и все му се надявам да ме очарова с грандиозен алтернативен финал, но отсега го подозирам в холивудски бляскав хепи-ендинг, че му е много подходящо за филмиране отрочето, и едва ли ще го погуби с някой прелестен ноар особнячески завършек. Ммм, жалко.

Advertisements