Приключенията на Незнайко

Николай Носов

neznayka-thumb

Всеки си има своята любима, възпитаваща неусетно, мироизграждаща потайно и оставяща своята малка резка спомен за ценност в детското съзнание книга, която така и не загива и до последния дъх на поуморения възрастен. За някои това е Пипи, за други Лукчо, трети се кълнат в муминтролите, а за мен винаги си е бил Незнайко. Но не заради самия дребосъчест герой, който откровено казано е силно антипатичен изтърсак, който си проси един класически руски бой с върбови пръчки, а заради великолепната утопична версия на идеалния комунизъм без прокреация, смърт и болест, който Носов така уютно създава с единствената цел да забавлява и поощрява израстването на умни деца. Или поне така е на пръв поглед.

Ако Стругацки са боговете – създатели на антиутопиите и бъдещите хорърфилии, Носов е откровен фен на утопичните слънчеви общества, изпълнени до пръсване с щастие и веселие, които братята руси наричат свое творение. Светът на Незнайко е мъничък сред природа без тромави хора, бесни животни и  природни бедствия. Миниатюрните жители на странната планета Земя не се раждат, не умират, не правят секс, не трупат богатства, не ходят депресирани и не шмъркат бело. Защото са деца. Вечните деца от истинската руска Нийделандия, ама без капчица опасност и зли хора, които да искат да ги убият, изядат или просто пребият, както си трябва. Всички са доброволно възпитани и скромни, искрено трудолюбиви и разбиращи смисъла на понятие като „обществено благо“ , като девиациите не се наказват строго, а биват подлагани на незлобливо обществено порицание, разчитащо на нещо още по-отвлечено като реалистична категория на име „съвест“. Мда, утопията не се състои в това , че имаме свят от вечноживеещи еднопръстови дечица, а че същите са щастливи, съвършено щастливи.

Едновременно с това малкото общество на Незнайко е доста технологично и емоционално-интелектуално напреднало – с автомобили , които не се нуждая от гориво, шофьор и се поправят по-скоро от мъжка краста да се човърка нещичко , а не от нужда; с радио и психо вълни, пневматика и космически технологии; промишленост и механизирано земеделие, и на всичкото отгоре – с бурен социален и културен живот изпъстрен активно с шах, театър и много, много книги. И никакво насилие, ама съвсем. И страхотно възпитание и позитивно отношение към ближния, непознатия и другаря. С безплатни здравеопазване, храна, облекла , режийни и забавления. Есенцията на истинския , чист, добросърдечен комунизъм, който обаче никой не е виждал никога. Най-добрия начин е да го приемете като просто великолепно и чисто мечтателно фентъзи, без дисидентски изблици и антипутинизъм.

Признавам че поредицата леко се изродява под очевидния натиск на разни репресивни апарати из широката червена земя, натиснала Носов да създава не просто симпатични и научно-технически възпитателни книжки, ами и леко мозъкопромиващи и пропагандни такива. В този смисъл аз лично пропуснах половината от Незнайко на луната , където анти капиталистичните настроения са просто смехотворно пренасилени и излишни , а обясненията взети от някой учебник от квантова физика и астрономия са честно казано скучни и задръстващи. Научната тематика между другото с подчертано силна почти от начало, но за това си има обяснение – едно време всички хлапета бяха я в клуб Млад електротехник, или Млад авиомоделист, или Млад физик или каквото там е млад подрастващ, тресящ се от знания и желание за нови открития, които ще променят света към добро, така че привидно сложните текстове сякаш цитирани от някое учебно помагало за професионална гимназия, тук звучат съвсем на място и завладяващо съвременниците си.

Първата книга е мила, свежа и беззъбо сладурска, с много леки закачки и тихо възпитаващи моменти, които ще зарадват всеки родител, който е все още с акъла си и знае какво значи човек-не-боклук. Втората е много повече като научна фантастика, почти каталог от безброй все още несъществуващи поне масово или въобще изобретения за подобряване на живота , плюс морализаторския елемент, който обаче не звучи назидателно, а усмихнато примерно. Но третата вече е нещо друго, и на мен лично ми досадя – сякаш писана под натиск и с грозни цели, веселостта се губи и смисъла между редовете вече излиза съвсем наяве и опротивява. Така че аз бих спряла четенето на края на Слънчевия град, а Луната нека си остане чиста и неопетнена територия за сънищата на децата.

Ако и вие можете да създадете един приказно-незнайков свят – включете се в конкурса на MBG Books за нов български фентъзи роман – срокът е до края на месеца , за повече информация – ето тук: http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mbg-131230