Нескопоското

Сергей Лукяненко

72006369_1300049813_cover

Лукяненко не е само патрулите, или алтернативните фантастики, които преди време смели издатели подариха на своите читатели, което може би е и една от причината същите да не са толкова активни понастоящем както бяха преди. Понякога смелостта да издаваш страхотни автори има своята тъжна цена, която принуждава или да се издават допълнително тонове компенсиращи продажбите шитава лесносмилаема псевдо- литература за масите, или да се предлагат все така качествени автори , но много, много по-рядко. Стискам палци на Инфодар да подновят някой ден недовършените си поредици , чиято селекция в по-голямата част от случаите бе невероятно добър пример за класическо фентъзи и фантастика, които всеки почитател на измислените жанрове просто задължително трябва да има в библиотечката си.

Но за Лукяненко да кажем две думи. Та същият явно умее да създава и страхотно иновативно и все пак класическо фентъзи, което грабва и завладява с различността и динамичността си, украсено с онзи уникален руски нюанс на лека алкохолна лудост, която според мен се предава с кръвната група  – така де , убедена съм, че обичайната генетична структура на руснака е  х хромозома, у хромозома, водка хромозома. След Не е време за дракони, което остава едно от най-добрите заглавия от руски автор, които са ми попадали, Нескопоското е онази книга, която не е за изпускане от всеки истински радетел на приказността, или поне почитател на добри приключенски текстове с младежка руменина по бузките.

Преводът на текста е фенски и се намира само в страшилището за всички родни издатели Читанката, което за пореден път доказва нуждата и полезността на подобна платформа за четене на пропуснати по една или друга причина от мейнстрийма страхотни книги. Това, че е непрофесионален обаче, в никакъв случай не значи, че е на ниско ниво – напротив, дори аз въпреки очевидната липса на познания по руски, и само две години учене в училище преди мнооого, мнооого лета, не намирам нищо грубо, тромаво или недоклатено, както често се случва в уж професионалните преводни отрочета, които са ми попадали. Огромни адмирации за Клара Стоименова, която също е работила по поредицата за Огнения факултет на Алекс Кош – още една руска фантазийност, която ми легна на сърцето това лято. Явно си имам soft spot за братушките и това е. Но не харесвам Волен, или нашия Сергей, нещата не вървят заедно, да го подчертаем за политически пощурелите, които търсят под вола кокошка обикновено.

Сюжетът предизвиква постулатите и очакванията на класическото фентъзи, върви по утъпканата пътечка на клишето, но въпреки това му се присмива и се подиграва на идеята за умния невръстен принц, който отмъщава кърваво на убиеца на родителите си и бива подкрепен от всичко живо, юрнало се да си залага меките части само заради бляскавата идея за справедливостта. Реалността се сблъсква с фентъзийността, и малкият принц нито бива провъзгласен за владетел на света, нито пък заколен като майско агне, а просто пуснат с идеята да бъде опитомен дивеч за лов на бъдещия наследник на узурпатора. Приятелите на принца го изоставят с усмивка и логичното оправдание, че собствените задни части са много по-добри и мили от неговите задни части, така че заслужават малко повечко внимание. Предателството е нормално, заговорите – естествени, а прецакването на ближния от представители на всяка обществена прослойка – повече от очаквано. Бялото и черното вървят ръка за ръка, и нито обективната справедливост, или личните умения могат да променят каквото е писано според правилата на един доста реалистичен свят, дори и с присъствието на магьосници с по-скоро фокуснически умения, цветни феи – пристрастени към Мери Джейн и възможността да се изменя хода на времето по силата на пожелателното мислене.

Историята върви миролюбиво активно, стегнато и просто симпатично . Чете се невероятно леко, без излишества или затлачвания без смисъл. Хуморът го има като подправка, горчивината е умело премерена, а финалът удовлетворява и отваря вратата за продължения, каквито бих посрещнала с повече от широко отворени обятия. Това е то, доброто фентъзи. Просто трябва да се прочете.

Advertisements