Невидимото дете

Туве Янсон

mid_1

Ще направя едно страшно признание – не помня дали някога съм чела Туве Янсон преди. Сигурно се е случвало, може даже да е било от някой от списъците за лятно четене, които аз изпълвах и преизпълвах с детски плам да погълна възможно най-много истории за максимално кратко време, и да порасна, да порасна… Защото винаги съм в била в плен на онова тъжно объркване, че само възрастните могат да бъдат щастливи. Ех, ако само знаех, че чистото щастие е било едно лято, пълно с книжки и синьо небе. Но за Туве да ви разкажа.

Оказа се, че странната творческа финландка с противоречив личен живот, е поредното доказателство за вездесъщото правило, че там някъде на север се раждат най-красивите умове, таящи в гънките си мъдрост от самата майка Нощ. Един приказен свят, населен с непознато и страшно, и много близко и топло. Истинските вътрешни азове на една група приятели, се събират в компанията на муминтроли, филифьонки, мюмли и още куп странно звучащи наименования на уникални и чисти характери, живеещи отделените им дни на този свят по най-топлия и умерен в добротата си начин, който вероятно е технически възможен.

Една малка колекция от приказки , а всъщност чисти притчи, но не библейски, или букайски, или да не дава никое живо или мъртво божество – коелювски, ами от онези велики истории, които трябва да се нашепват на малките наследници, вдъхвайки си взаимно надежда, че утрешният ден пази в себе си едни по-смислени и неизлишни хора от настоящите. За страхуващите се от преломната съдба, опитващи да запазят своя малък свят под формата на безмислени вещи; за вечно мечтаещите промяна и приключения, но неспособни да оценят мекотата на погледа на най-близките, завиващи ги в студената нощ с нежност и топла усмивка; за търсещите самотата и времето насаме, но не виждащи как капките социалност само подслаждат чашата какао пред камината на усамотението на интровертността. За финските души, и фините души, които се срещат рядко, но все пак се срещат и по нашите твърде ниски в земността си ширини.

С Туве започваме едно приключение, в което ще търся въпросите на планината от отговори, които съм събрала под съкровището си от размисли и себеанализ. Защото понякога само едно 42 не решава всичко в тази малка вселена, а се нуждаем и от един мумин да казва на вътрешните ни дракони, че ще ни изчака да пораснем, за да го обикнем и заедно ще ходим на плажа; от една мюмла, която ще ни разказва страшни истории, и ще ни кара да забравяме страховете си в предизвикателен смях, и поне един тутоон, който ще смущава моментите на рафинирана самота с есенция гръм и екстровертен трясък. Всичко е в баланса на душата, и в смелостта да вземем това, което искаме, и да поемем отговорността от решението си, и да не се страхуваме от нещата около и вътре в нас. Прекрасни житейски уроци, галещи те нежно по косата и гушващи те с мека муцунка, полегнали удобно върху въртопа от съмнения и недоволства, усмирявайки го до една усмивка. Ех, Туве, дали само сред неописуем студ се раждат най-топлите сърца…