Нашите предци

Итало Калвино

1396015350_5

С Калвино не можем да се разберем и това си е. Тази книга изглежда идеалната , смес между рицарски романи с почти автентичност, и фентъзийни приказности с ироничен привкус. И като добавим неоспоримото майсторство на Калвино да създава увличащи с привидната си простота текстове – какво по-хубаво. Но просто не е моята бира, и това си е. Имаме две части на разполовен виконт, всяка от която я дърпа към крайностите на черното и бялото; един млад барон, решил в пристъп на тийнейджърско бунтарство да се засели на дърветата, откъдето всъщност добива доста по-добри управленски качества, отколкото ходещите по пръстта благородници, и един несъществуващ принц, който е доста по-доблестен пример от много други пълни с плът ходещи доспехи, макар че последните не винаги са точно идеалните еманации на смелостта.

Увлекателно написани размисли за войната, природата и човешките емоции през вековете, хуманизма, живота и детския поглед върху реалността – все неща, които биха се харесали на милиони. Освен на мен. Поради някаква причина светогледът ми изключва Калвино като интересен, и това си е. Но това си е личен проблем. За нормалните четци Итало е бог на хартия, и приемам да бъде почитан , както стотици други класици , които така и не разбирам . Пробвайте, вероятно да съжалите ще е почти никаква, да се отегчите – малка, а да се влюбите – значителна. Премерен риск, признайте.

Advertisements