Странни нишки

 Lord-Sorow-206x300LordofLies-206x300

Да намериш наистина оригинално фентъзи в наши дни, е като да спечелиш от фентъзийната духовна лотария , където ти се падат три дракончета, от което едното е гей, второто живее в три паралелни свята едновременно,  а третото знае какво мислиш, и го повтаря като известен фокусник от всеки ред, който минава пред очите ти. Поне аз така си го представям. В действителност все още има широк друм за оригинален поглед на обичайно повтаряеми и предвидими сценарии, които въпреки всичко все още ни радват и стоплят алергичните към реалност сърца с щипка драконов дъх. Пак на дракони ме изби. Не, че тук ги има, просто интересното е, че ги няма, поне не и в класическия им вид. Но не е само това.

Странни нишки започва след времето на една неразказана, но абсолютно епична история в клишето за добрия млад маг, покварен от силата на магията, който се опитва да прекрои света и времето по свой вкус и със собствена кофа лудост за фон, докато не бива спрян от осем треперещи мага със сравнително ограничени сили, както магически , така и психически, които вадят правилната клечка от купа на късмета, и някак си надвиват лорда на мрака. Само че тук се случва немислимото, и вместо задължителния удовлетворителен хепи енд, злото просто си намира нови приемници, нещо като Хищника среща Гандалф, и става мазало. От срещата с мрака се пръкват осем нови-новенички чудовища, всяко от които вади на показ най-тъмните баки с душевни екскременти и залива себе си и околните с вонята на най-сладкото бездушно зло. Но това, както казах е неразказаната история – за нея се намеква, тук-там някой неясен флашбек ти дава по парченце информация, което трябва внимателно да слепваш в нелицеприятен пъзел, посветен на това колко всъщност много са прецакани героите , тръгналите да се сражават със змейовете по принцип.

Самият сценарий на добрите се превръщат в зли ще кажете , че ви напомня на стандартна Марвелска история. Къде е оригиналното? Ами най-вече в думите, в езика, в начина на водене на историята, където сивите и черните герои задушават под ботуша си ясното бяло, и така не ти става ясно дали в крайна сметка на последната страница сме победили или не, и дали целостта на един свят си струва жертвата на най-добрите му деца. Злите са в някои моменти доста добри, морално справедливи и етично приемливи поне от съвремнна атеистично-хедонистистична гледна точка,  а добрите са най-малкото неприятни в по-голямата част на времето., поделящи присъствието си между малодушно мрънкотене, търсене на виновни за  неслучило се щастие, и въобще дразнещо мандахерцане във време за вземане на бързи решения. Яростта, жаждата за власт и алчността завладяват наравно всичките ни полубогове, и само въпрос на адски късмет е , че нещо от земята им оцелява въобще след сблъсъка на амбиции.

Имаме принц на болката, достоен за излязъл от ума на всевеликия Баркър; благородник – жесток изнасилвач, можещ да спира времето, за да удовлетворява страсти и болки едновременно; каменен призрак – асасин, търсещ баланса между силите, но помагащ по хермесовски на всички страни за всеки случай; получудовище – полувещица можеща да открадва света в стихове, унищожавайки с еднаква лекота дървета и градове за забавление. Тия бяха отбор Черна черешка. Бяла ягодка се състои от отчаяна суицидна белокоса жрица, мрънкаща за загубения смисъл на саможертвата; съвсем луд стар магьосник, стоял гладен, жаден и жив три столетия със съответните последствия; див тъпоумен богатир, живеещ за да въздаде справедливост в много много кръв на върха на меча си, даже насичащ на дреб самия Маркиз Дьо Сад в оплескана с лайна килия, и имаме за разкош и крал на гарваните, който разкъсва очи и сърца с еднаква лекота дори и в най-мирното си състояние. Въобще положението е хвани едните , удари другите.

Прекрасният дарк фентъзи сетинг се допълва достойно от извратени от природата хорица, които, забележете, смятаното за зло всевелико Заклинание е освободило от страх и болка, и ги е одарило със сила и забележителна издръжливост, с което автоматично ги е превърнало във всяващи страх чудовища в очите на нормалните фентъзи хора. Бих могла да се закълна, че съм срещала такива изроди из нощните клубове на София преди години, ама им викахме звезди и модерномислещи освободени младежи. Колко е различно във фентъзито, хм. А нещото им прилично на дракони, се състои от бяла коприна и човешки кости. Доста красива зловещност. Въобще ноарното лошо тук е доста смущаващо разбираемо и даже на някакво ниво приемливо за естетистическия ни съвременен поглед, което е най-малкото… ами странно. Странните нишки излезли от света на Сам Бауринг, някак са преминали страниците и са се влели в сърцата читателски. Дали светът ни е наистина толкова лош, какъвто май го виждат героите – жители на тази написана вселена? Или просто нормалното наше днес е кошмара на фантазията ? Дори и да няма отговори, пътят на въпросите на Бауринг е неоспоримо твърде красив, дори и мрачен, и бих поела по него във всеки мой читателски ден.

Advertisements