Изтръгнати от корен

Наоми Новик

Една добра фентъзи история има обичайно три компонента – богат свят, лесни за обожаване герои и онази щипка оригиналност, която може да ни накара да си спомняме книгата дори след стотици нейни подобия. Изтръгнатите от корен магии на иначе познатата ни майсторка на морските битки с дракони в псевдо – Наполеонови времена Наоми Новик, са почти христоматиен пример на перфектната рецепта за фентъзийно вълшебство на думите. Мястото е някъде между Полша и Русия, или поне техните паралелни вселенски братовчедки – близначки, сдобило се с магичен лес, можещ да отрови цялото световно население доста по-качествено от двеста тона оръжия за масово поразяване, с каквито разни субекти в близкия изток твърдят, че разполагат и най-вече – ще използват без колебание по сигнал от неясно естество. Мда, носете си новите дрехи, момчета. Героите са повече от шантави, но и някак топло обикновени – едно простовато, не особено красиво, но особено непохватно девойче; надарен магьосник със социопатски проблеми и тъжна осанка, и местната красавица, подготвяна грижливо за трибют на нещо като змей – пазител на загубените им селца.

А сега идва време за щипката различност. И тя е, че не всичко е такова, каквото изглежда. Въпреки, че абсолютно всяка дума крещи за малко славянски римейк на Красавицата и звяра, твърде скоро става ясно, че нещата са далеч по-зловещи, и враговете дебнат най-вече сред редиците на хората, а не в тези на неестествените същества. Главната ни протагонистка се учи на магия, и преминава през стадиите на хаотичната земна до подредената кралска, като между другото намира собствения си глас в симфонията на вълшебствата, и той е някак неочаквано силен. Когато нямаш твърде много награди, с изключение на възможността да дишаш още един ден, някак става по-лесно да станеш добър за кратко време. Магьосникът – отшелник намира зрънцето хаос, за което така е копнял в преподредения си живот, обрекъл го на ледена самота и човекоомраза в огромни размери. А красавицата в момента, в който губи почти всичко, за което е била буквално създадена, някак открива героинята в себе си и започва да раздава сила на всеки отчаян от загубата и не виждащ ползата от това да си различен и малко опасен.

Намекът за митология на славянските народи е наистина освежаващо разнообразие насред обичайните мешове от гръцки, римски и викингски пантеони. Дриади и демони срещат генетични мутации и различни форми на живот, твърде далеч от земните или дори разбираемите. Кралски борби, магьоснически междуособици и простичките проблеми на стандартното селячество се вливат в един доста епичен конфликт, намекващ за далеч по-огромен мащаб от разказания. Но не липсва нищичко дори в ограничения сетинг, достатъчно богат, за да задоволи нуждата от пространство, за което силните, ярки образи помагат в голяма степен. Няма да ви стигне, определено, както се случва с наистина добрите истории. Само мога да се надявам да видя някога и книгата за другия край на конфликта между царствата, воюващи сами със себе си и срещу целия свят, защото всяка война има поне две страни, и добри и лоши са само етикети на местния маркетинг отдел по пропагандата и повдигането на духа на спорещите. За търсещите красивото, необичайното и завладяващото.

Advertisements

Темерер

Наоми Новик

   c60571878d9234af2ea6b60103b9361e

Едва ли има някой, който не си е мечтал да полети на гърба на дракон, да раздира висините и да гледа на целия свят буквално от високо, усещайки вятъра и призива на празнотата в онзи порив, който всеки помни в летящите си клетки на протоптица, някъде около момента на първия проблясък почти човешко съзнание. За тези митични създания има колкото си искаш представи и очаквания – някои виждат в тях просто дебели гущери, които с малко бой и лошо отношение ще вършат работа на самолети с евтино гориво; други ги смятат за мъдри древни създания, които трябва да бъдат обожавани и обожествявани като еманация на интелекта и вечността; а трети намират своите бъдещи най-добри приятели, компаньони до гроб, говорещи кучета, които можеш хем да гушкаш сълзливо, хем ако се наложи и да насъскаш срещу злата съседка отдолу веднъж и завинаги, задето все чука по тръбите, докато си си пуснал някое супер яко парче, което просто трябва да бъде чуто и от глухите в три квартала околовръст.

Наоми Новик възприема и трите подхода, като разликите съществуват на база различия в националност, възпитание и степен на чиста човешка злоба, която може да убие едно от тези чиста същества от пламък и вятър, само лишавайки ги от любов. Ммм, зазвуча ли ви сладникаво? Не, Темерер е всичко друго, но не и сладникава история.

Намирате се на средата на викториански настроена Англия, когато възпитанието и положението в обществото са двете дисциплини, които всеки надарен с амбиция за развитие човек трябва да усвои до съвършенство. Историята си е същата – англичаните се борят основно с добрия стар Наполеон, но в играта от векове играят роля и драконите. Да, могъщи създания, раждащи се напълно говорещи на заобикалящия ги език, полиглоти понякога; със специални умения като хвърляне на огън, киселина или други гадорийки; живи биплани, способни да износят десетина души екипаж, които да обстрелват вражеските позиции със всякакъв материал – душегубец. И поради някакви причини се привързват ужасно много към един човек по техен избор, който ще е техния капитан, баща, майка, приятел, рода, и въобще всичко, от което могат да имат нужда някога, с изключение по време на размножителните периоди, нали.

Симпатични гущери с изявен характер на неспокойни тинейджъри, свили се в двадесеттонни туловища, способни на нежност, обич и кървави разрушения, според случая. Темерер е главния герой на поредицата, завзет като яйце и отгледан по погрешка от английски морски капитан, който е имал всичко друго на ум за бъдещето си, само не и драконов летец. Тъй като по неясни, поне в началото на книгите, причини, това е толкова ниска позиция в обществото, като да речем тази на проститутките, гробарите или измамниците по панаирите. Е, последните поне ги канят на семейна вечеря в родовото имение по Коледа, но драконовите летци и тоя късмет нямат.

Та Темерер се оказва едно симпатично драконидче от изключително рядка порода, за която почти никой не е чувал, но с времето се разбира каква точно е неговата уникалност и специални възможности, подходящи само за един истински крал на света. За съжаление прекрасността му е доста неоценена от почти всички наоколо, виждащи в гущерчето просто поредната порция летливо пушечно месо, което може да бъде ползвано и пожертвано според условията. Добре поне, че неговата човешка сродна душа Уил Лорънс успява някак да измъкне пръчката на предразсъдъците из английските си задни части, и да опази това уникално същество, така покъртително ранимо, и така над-човешко в незрелите си разбирания, че на моменти да те хване срам от хуманоидната ни днк.

Очакват ви много битки, луди полети, сблъсъци с вражи дракони и даже мъничко любов. Но това не е стандартното фентъзи с говорещи рептилии, по-скоро е умело замаскиран приключенски военен роман с напълно естествено вписващи се в пейзажа дракони, което хем ще се хареса на почитателите на различните трактовки на фентъзийния жанр, хем ще подразни тези, които очакват определен тип водене на историята и някаква конкретна, но магически завоалирана цел накрая. Но има дракони, хора, има прекрасни, усмихващи се дракони, и даже Питър Джаксън се е вдъхновил толкова от историята, че щял да прави сериал по книгите, което ще е наистина нещо епично. За някои, като моя драконовска милост, това е напълно достатъчно.