Най-страшните български приказки

Стоян Вълев

Авторът на мен лично ми е познат от поредицата разкази в няколко тома, вдъхновени от Декамероновите мръсотийки, но развиващи се в предвъзрожденското село. В тази подборка, макар и предназначена до известна степен за деца, си личи ясно  отново вдъхновението от рамката на историите, създадени да се разказват около огъня на някоя древна странноприемница или в елитарен многобой сред отегчени интелектуалци. В действителност резултатът е повече от добър. Българската митология се оказва изключително богата, подхранвана от векове невежество и ниска култура към заобикалящия свят, в съчетание с много, ама много атавистичен страх. От тъмните бабини ракли изкачат стада вампири, зомбита, демони, дяволи и змейове, в умовете на хората се запечатват истории за древни проклятия съчетани с православни молитви, и всичко е наквасено доволно в извънредни количества дребнава селска хитрост и безсмислени опити за проява на чест и безразсъдна смелост. Подобни истории биха докарали дълги нощи на мътни кошмари у подрастващите, особено в малко по-впечатлителните, но за възрастните си остава неочаквано добро четиво за формата си, дори ако да е предизвикан от някакъв кръвно закодиран чисто етнографски порив, ако щете.