Наемниците на Дендарии

Лоис Макмастър Бюджолд

1220_max

Бюджолд е странна за възприемане – за някои е твърде сладникаво – романтична, съвсем очаквано като за политически некоректното женска авторка , а за други – малко грубовато технологична , доста нетипично като за хм… отново женска авторка. Героите и обаче са винаги невероятно оригинални, пълнокръвни и отнасящи глави с неочаквано адекватните си действия , независимо дали са поставени във фентъзи или фантастичен сетинг. И тук случаят е точно такъв.

Майлс Воркосиган – дребен, симпатичен, гениален военен стратег, с огромен късмет, който му спасява благородническия задник в абсурдни ситуации. Печели доверие, приятели, съмишленици за секунди. И разбира се тук идва и момента с любовта – къде разбрана, къде недопусната. Междупланетните пътешествия , космически и наземни битки в някои неземни поселения, оръжията, строевата подготовка и разните му там военни щуротии обаче, вместо да ме вдъхновят по старуорски, ми развалиха впечатлението  от иначе страхотната Бюджолд- просто не са ми по вкуса , и толкова. Ако му бяха връчили  на протагониста ни меч, яздитен дракон и нещо за спасяване , удоволствието щеше да ми излиза през ушите като фонтани доволни дъги. Но засега само ми остава да кимам разбиращо в разговорите, където се споменава Майлс като най-страхотния образ на оцеляващ от всякакви ситуации характер, без да е недостоверен или прекалено насилен да е супер героя на няколко измерения едновременно.

Чудесен приключенско – сай фай роман, разред военна фантастика, идеален за мъже и за жени с вкус, клонящ повече към Междузвездни войни , отколкото към ВНП да речем. Радвам се, че се запознахме, Майлс. Ако се преродиш в някоя планета където няма плазмени лъкове и космически кораби – обади се, ще се радвам да те чета там.

Advertisements