М като магия

Нийл Геймън

188212_b

Каквото напише Геймън – добро е.

Мислех си това да ми е най-краткото ревю по принцип – едно – единствено изречение, отбелязващо фанатичната ми фенщина по отношение на тихата лудост наречена Нийл Геймън, раздиращата пердета от реалност, поглеждайки някъде встрани зад рамото ни, където всъщност се случва живота, чиито тъпи пионки, оказва се – сме. С прекрасна корица, носеща символa на безусловна любов и преданост – котката, и то тази в черен цвят, което е обяснено и в една от историите, сборникът М като магия е истинска кутия със съкровища, събрала 15 години прозрения отпреди още 15 години. Селектирани с обич към великия Бредбъри, за който още не съм пораснала, или твърде съм остаряла, не съм съвсем сигурна – се събират на седянка някои от най-безумните герои и сюжети, за които сте чували – оригинални, странни и смущаващо обсебващи, като сънища, които чак сега си спомняте в пространно дежаву.

Прекрасен начин да се запознаете с геймъновите светове, да се научите да комбинирате болезнено раздиращата гърдите ви тъга по отминалото, с онова усещане за нещо необяснимо и невероятно, което сте имали огромната привилегия да ви се случи, докато не сте гледали внимателно в правилната посока. Някои от текстовете вероятно сте срещали и в други колекции от кратки истории, или по сайтове, преведени, цитирани и копирани многократно. Други само ще ви се струва, че някога някъде сте мярвали, и то на живо. Водеща е котката – защитник на дома, която не знаете докога ще удържи битката с Дявола; до нея е тролът под моста, който яде един живот и предлага в замяна друг, за онези които вярват; тук е и Ник от Книга за гробището, в един вълнуващ откъс от текст, който трябва да е задължителен за всяко хлапе с фантазия и желание да порасне малко по-разбиращо света; клубът на мошениците се помещава близо до клуба на епикурейците,и макар и живеещи в различни светове, все пак ги разделя изключително слабата граница на здравия разум.

Имаме и детективи, разследващи мистериите на героите от детските песнички; едно парти с неродени богини, досегът до които може да бъде силно токсичен за ежедневието; магазинче за стари вещи, побрало в себе си всеки мистериозен предмет от легендите на не една цивилизация; среща на шепа от месеците, разказващи си истории без край, но с предполагаемата повторяемост на времевата сезонност; кутия, криеща толкова зловеща тайна, че даже самият автор не разкрива от нея повече от нейното съществувание; и за финал – инструкции за побеждаване на реалността по най-правилния за сестра и – нереалността, начин. Прекрасни, просто зашеметяващи с логичната си странност и вълнуващи доказателства за един от най-мечтаещите таланти на словото, възприеман изключително противоречиво, но така е с магията – не на всяко стомахче понася. Аз съм негов роб, и за всяка негова мисъл – идея ще дам и света, ако потрябва. Защото това е истинското вълшебство на думосъздателите, които отварят врати и творят светове, докато другите си човъркат в носа и се оплакват от времето, политиците и държавата си. Проблемите са винаги наоколо, но понякога решението на всичко се крие в нечие въображение. Или във всяко въображение. Стига да го имате.