Грешката на боговете е, че грешат

М Дж Финдли

2982_200

Всъщност М Дж Финдли си е наше момче – Марин Найденов, създал още една купчина интересни текстове с поетични заглавия, за когото досега не бях чувала по абсолютно никакъв повод. Книжката за боговете е по-скоро повест в обем под сто страници, разхождаща се някъде по маргинала на жанровете, малко криминална история, малко фантастика, щипка леко фентъзи. Във фабулата са замесени Поаро, Холмс, Мегре, Марлоу, вероятния българин Вонедиан и междугалактическия бъдещ човек Еърт, които имат да разрешават загадката защо дяволите и ангелите в един междупространствен свят умират кротко и тихо без каквито и да било външни белези, като заподозрени няма, нито причини, но пък наоколо се мотаят шепа подозрителни богове, които са и ключът към палатката в реално несъществуващата дилема.

Дали изпуснах някъде важен елемент, или самата история бе разказана по-сложновато отколкото бях в настроение да разкривам, но нито финала, нито завръзката ми се сториха разбираеми или проследими по какъвто и да било начин. Имаше много потенциал за далеч по-обемен роман, героите бяха свежи и непрестанно намекващи за доста тайни и загадки на няколко вселени наведнъж, но всичко някак си приключи набързо, неясно как и защо, и най-вече – откъде – накъде дойде прозрението, изиграло решаваща роля за разкриване на уж-местопрестъплението. Твърде странна книжка, признавам,