Моята своенравна вещица – тръгва на балет и прави момичешки оркестър

Хайауин Орам

34027_pic_m 34026_pic_m

Продължавам с експанзията на детски книжки из личната ми библиотека, завладяващи и бутащи с лакти разни ми ти там уж стойностни произведения, пълни с тъга, болка, горест и прочие забавления за отдавна израснали. Наред са две нови съкровищенца, които също няма да видят повече бял книжен свят, въпреки успеха на авторката им в международен мащаб.

Дневниците на котарака Мърморан, верен служител на леко ексцентрична с уклон към розовото, панделките и шопинга вещичка  , са уникални постижения на графичното изкуство и предпечат, макар и в черно – бяло – между другото поне доколкото разучих, това са истинските цветове на поредицата, не е решение на издателите да преправят едно пълноцветно издание с картинки в стил сиво – бяла разпечатка на офис принтер, както вече явно се случи наскоро на пазара с едно друго издателство, една друга книга, в съвсем друг жанр, за който може и някога да кажа нещо. Или не. Но да се върнем към вещерските истории. Та Хаги Аги е една модерна млада дама, само на неколкостотин години, прокълната с липсата на пъпчив нос или коса като метла, поблазнена от нашия отвъден свят на удобства , телевизори, слава и розови пачки. А Мърморанеца е един класически по-консервативен котарак, дипломиран вещерски асистент, който бере срам между шарените рокли, женските коли и торбите с пазар , които трябва да довлачва между измеренията, вместо да се занимава с разни по-възвишени дейности, като да вари живи жаби за пъклени отвари или да плаши хлапетата от вси страни с достойно страховити физиономии. Въобще сблъсък на интелектуалец и фешънка, поставени в йерархична несправедлива подчиненост. Именно – кой , ако не аз , ще открие социални мотиви и възпитателни методи в детски книжлета нашарени плътно с картинки. Та модната ни жертва се вълнува от балет и гърл-банди, с което изправя на нокти любимото си котенце, поради факта, че се цели напълно истерично и нетърпящо възражения в подобни човешки таргети без да има и най-слабата представа за реалността зад идеята, и все пак в крайна сметка с малко магия и много късмет, Мърморански извлича господарката си извън полесражението между двата свята почти без наранявания и с една добра поука за безмислието на спонтанността.

Поуките не са лесно предаваеми, но се усещат между усмивките, стихчетата, магическите рецепти и странните допълнения като карти, страници от магьоснически книги и вещерски договори , и носят удовлетворението за една наистина добра хрумка за подрастващи, облечена и представена по наистина добър начин. За деца и не точно деца, макар че всички си оставаме същите хлапета , както когато сме тичали заради вятъра в лицата ни или сме крещели с пълно гърло само , за да усетим мощта на собствения си звук.  Тайната същност на всеки възрастен е едно малко хлапе овъртолено в изгубено време и пропилени възможности. Като си спомня само как исках да порасна. И как някой ден и децата ми ще се тръшкат в мечти времето им да е отминало и да са получили първите си сериозни бръчки, раносилни в детското съзнание на власт и самостоятелност. Заблуди, които разсейвам понякога с някоя шарена книжка. Като тези за Моята своенравна вещица. Вземете си парченце спомени, докато все още виждате малко по-далеч от носа си.