Агенция Барнет и сие

Морис Льоблан

Ако някъде в годините на съзряването си и опознаването на литературните светли образи, по които всяко нърдско девойче е точило лиги насън, сте открили значението на името Арсен Люпен, и оттогава все търсите в тълпата очарователни красавци с нечовешки интелект, пакостлив морал и склонност към бързо забогатяване – то този роман в разкази на великия Морис Льоблан ще ви дойде като Коледа насред всеки друг месец в годината. Защото това е история за Люпен, от онзи период в живота му, когато замислянето на сложни престъпления отстъпва на любопитството му какво и как правят неговите колеги от широкия престъпен свят, и се преобразява в мистериозния британски детектив Джим Барнет, известен с това, че винаги работи безплатно, но винаги излиза впечатляващо забогатял от всеки случай, с който се заеме. Хитро, а?

Насред великолепната аристократична хладина на вечния Париж се разиграват обичайни сценарии на измами, изневери, убийства и обири, така характерни за упадъчната усмивка на красивия си дом. Неверни съпруги биват креативно наказани от умиращите си, излъгани благоверни; буйни младежи, търсещи съкровища намират смъртта си от мистериозна божия намеса; скъпи акции изчезват под носа на приносителите им в напълно затворени сгради; църковни реликви биват нагло откраднати от зловещи гробищни създания; изобличаващи писма от палави крале сменят насилствено собствениците си сред локви от кръв; съмнителна игра на комар завършва с повече извършители на престъпления отколкото жертви; ловък мошеник-преобразител демонстрира почти магическите си способности да опразва цели жилища от имущества, а едно отвличане и убийство се оказва далеч по-тъжна семейна история, отколкото първоначалния вариант на необмислено насилие и ревност. И в центъра на всичко това си представете горкия Люпен, раздвояващ вниманието си между усилията си да се обогати, да разреши гениално престъпление и да свали поредната красива французойка. Какво повече ви трябва, освен пакет с пуканки и няколко спокойни часа?

С огромно, ако и доста черно чувство за хумор, Льоблан води своето най-любимо книжно дете на поредното вълнуващо приключение из най-тъмните парижки потайности, пълни с какви ли не мижитурки и отрепки, но поне интелигентни такива, които поставят на истински непреодолимо изпитание цялата полиция, но не и добрия стар Арсен. Ако има нещо като Ханибал Лектър на крадците, то това разбира се ще е господин Люпен, и ако ви трябва малко скъпичко в крайна сметка, но безкрайно ефективно разрешаване на някое смущаващо престъпление – то оглеждайте се за Барнет и сие. Ще платите сметката, само ако вашите прегрешения са по-големи даже от тези, които се разследват, защото ненаказано зло, като във всяка добра приказка, тука не се оставя. Френско – интелигентно, френско – забавно, френско – изящно, френско – жестоко. Въобще, френско.

Advertisements

Осемте удара на часовника

Морис Льоблан

За всички почитател(к)и на красивия крадец – джентълмен Арсен Люпен настоящият сборник ще донесе много охкания, ахкания и вероятно в някои случаи леки припадъци за микросекунда, щото сме съвременни кифли, що, тъй като в този малък роман в разкази френският Дон Жуан с бързи пръсти се изживява като  елегантен еквивалент на Бенедикт Къмбърбач, и за сърцето на една леко вятърничава и общо взето неотличаваща се с нищо, освен с грация и финес, идващи от местната кръвна банка, дама е готов дори да защитава закона. Е, в повечето случаи.

От запуснати имения в пасторален прованс, до оживените улици на безмилостен Париж, през вертепите и занданите, криещи болни, угнетени, престъпници и невинни на равна нога, Арсен ще се справи с всяко предизвикателство като същинский Барни Стинсън, но с малко повече смисъл и в името на най-френската от всички френски каузи – да се спечели една конкретна и много желана фуста. Когато Люпен е влюбен, става страшно, и за добрите, и за лошите, особено когато застрашават живота или просто отегчават неговата нова възлюбена. Една жена с брадва, един суеверен търговец, две майки по соломовски разделени, едно отдавна скрито пред очите на извършителя си убийство, един бездънен кладенец, една двойна жертва и купчина слънчеви лъчи помагат на великият майстор на престъпленията да завладее единственото, което за момента му се опълчва по силата на класическото образовение. И не се съмнявайте, че ще го получи.

Независимо дали сте нови в света на Льоблан, или сте от върлите почитатели от моята порода, които само надушат ли дори малко Арсен някъде, тичат презглава да четат поредното гилти плежър изкушение, добило статута на своего рода класика, Осемте удара на часовника е забавно, леко и приятно криминале по френски, което си носи онова женесекуа – нещото неуловимо, дето прави от една нация съвсем разпознаваем и отличаващ се човешки вид във всяко едно отношение. Малко полъх от Шанз Елизе, Мулен Руж и кулата на Айфел – за франкофони, франкофили и франкофенове – или просто любители на жанра с убийствата.

 

Арсен Люпен срещу Херлок Шолмс

Морис Льоблан

318018

Поради гигантската сила на спящата дислексия поне половината от вас са прочели в заглавието името на велик Дойлов герой – детектив, който напоследък бива изигран най-впечатляващо от извънземно-драконовски-красивия Бенедикт Кърбъмбач, или както там решите , че му се пише името, показващ коравия свръхинтелигентен социопат Шерлок като … ами същото, ама готин, че даже и закачлив с някои девойки. Но истинският детектив Холмс си е в повечето време един зрял, улегнал и прелюбопитен джентълмен, който се забавлява искрено да разкрива чуждите слабости и провинения, пропускайки своите. Но това не е готин образ , особено за телевизията, която направи от гангренясалия дебелак с хипертония Хенри 8 един Джонатан Рийс Майърс, който е еманацията на съблазънта по Уди Алънски.

Та значи, изяснихме, че заглавието не е това , защото едно време разни неща като авторски права са предизвиквали истински творчески войни, и франзуцинът Льоблан и англичанинът Дойл са имали повече от един милион причини да се мразят и в червата така, че да не си ползват , поне официално и напряко, взаимно героите си. Но хитрият дядо Морис се изшмекерил и разменил две буквички, попроменил горкия сайдкик Уотсън на Уилсън, и ето ти архиврага на престъпленията срещу символа на веселото и безочливо ограбване на благороднически блага – авантюристът с милион лица Люпен. Доста националистично четиво , но направено съвършено изящно и не влизащо в конфликт с пословично добрите истории за откраднати бижута, странни убийства зад затворени врати, объркан от собствените си очи персонал, измъкващи се през стените съмнителни субекти и прочие.

Шолмс е доволно суховат, ако и много съобразителен, почти стъпва на врата на Арсен, но естествено френският флаг се вее на финала , прокарвайки малко еретичната идея , че великите законопазители имат нужда от достатъчно интересни и изобретателни закононарушители , за да им е достатъчно вълнуващо да се борят с редовата криминална гмеж на ежедневно ниво. Между другото тази книга е издадена преди повече от 20 години в над стохиляден тираж, което не че е някаква гаранция за качество, но приключенията на Льоблановия герой заслужават всеки читател, който се впечатлява от добре написани фабули във времена на джентълмени, дами и интелигентни хора , каквито днес уверявам ви, виждаме твърде, твърде рядко. Само мога да си мечтая за едно цялостно издание на Арсен Люпен, за което си бленувам от годинки, но надеждата не угасва, ще.

Арсен Люпен

Морис Льоблан

al

На всеки велик детектив трябва да му се опре поне веднъж в кариерата някой ярък криминален мастермайнд , че да го завлече една идея над благоприличието и размърдването на сиви мозъчни клетчици с друга , по-лична цел, освен основната свързана с общочовешкото добро. И ако на Шерлок Холмс му се падна веднъж всъщност не особено брилянтния Мориарти, то французите са се погрижили да отвърнат на английския удар с тяхно си шмекерджийско франсе, в чиито възможности е напълно и без особени усилия да постави в малкото си джобче великия наркоман с лулата много повече от веднъж. Е, това е Арсен Люпен.

Хлапе с неясно , но тъжно минало, в чиито вени трепти усета към добрата кражба от злите буржоазни богаташи, с леко робинхудовско благоразположение към бедните или поне красивите невръстни девойки, които падат в краката му с лекотата на есенни листенца на вятъра. И от малкото тарикатче израства пленителен главатар на всесилна безименна банда, чиито участници са готови на всичко в името на великия си шеф и неговата всепокоряваща харизма. Люпен е идеалният началник, осигуряващ вълнуваща работа, високи доходи, много пътувания и покровителствена усмивка, която може да те накара и планини да вдигаш, обсебен от доверие към бащицата , който може да те освободи и от най-тъмния зандан и да те измъкне изпод ръчиците на палача дори и в най-последната секунда преди края. Перфектен лидер и абсолютен мотиватор, който ме хваща страх какви ще ги надроби в наши дни, където с помощта на глобализацията, свободния интернет и ордите лесно манипулируеми овчици,  паричките ще скачат директно в Люпеновския тиган, без последния да се развълнува прекомерно много от някое мисловно усилие.

Във времената на последната наивност и чистота, когато мъжете са блестели с храброст и страсти, а жените са припадали и огъвали краченца пред полъха на каквато и да било опасност или просто промяна в пейзажа, историите за Люпен са приказни авантюристични пътешествия, в които главният герой сменя бързо места и лица с добрите и лошите образи, помагайки и едновременно вземайки на всемирен подбив който и да е полицай, спасявайки винаги минимум една удивително красива дама от безподобно заколение, и отнасяйки в последните редове поне една торба скъпоценности за вечното хранилище. От днешна гледна точка това звучи наивно, глупаво, детинско. А всъщност думите, които търсите са романтично, първосигнално човешко и съвсем чисто забавно.

Противниците са винаги на ниво, често объркват и вземат някой ход в партиите с Люпен, който не е всесилния маг, а просто човек, използващ изключително добре ума си. Приятелите са винаги там, достойни дори в слабостта си, и готови да изкупят прегрешенията си, поемайки по пътя на благоприличието, но не и на нищетата. А дамите… Ех, дамите… Женските образи при Льоблан са просто под всякаква критика и могат да съперничат по досада само на тези от КНВ. А това си значи доста. Независимо дали става дума за жестоки авантюристки, или девойки току-що излезли от пансиона, всички масово припадат, цупят се, увъртат, мълчат дълбокомислено и тичат винаги в грешната посока. Безкрайното ми желание да ги удуша до една с прелестните им къдрици, се тушира навреме от поредната щуротия на Люпен, който явно има прекалено извратената странност да се вдъхновява за безумни геройства точно от тия проходили кукли без мозък, и каквото и да е там подобие на самообладение или ум. Дори и великата Калиостро се оказа неврастеничка, която хем е готова да смаже без угризения нечий череп, хем след туй една седмица се мята в слабоумие. Е, да кажем ,че авторът е имал някои явни проблеми с женската си страна, мда.

Накратко – Арсен е великолепния принц на мрака, който ограбва с усмивка, чаровно пощипване по бузката и някоя и друга открадната целувка, докато спъва разгневените съпрузи, тръгнали да защитават каквито там ценности са им останали. Той никога не убива, но ще ви окраде до шушка, ако се  разсеяте за секунда, ама пък няма да ви е толкоз неприятно. Великолепен образ, за съжаление в България превеждан с променливо качество и издаван в хаотичен вид, но дори и така, съчетанието между фин криминален роман – ноар и забавна романтична история, с едра шепа приключения и съвсем неподправен класически съспенс, печели своите ревностни почитатели до живот. Мога само да препоръчам искрено.