Брод през световете

Валентин Попов – Вотан

7841759_b

Винаги се радвам на всеки нов сборник или роман от български автор в моите си селения на фантастичното, фентъзийното и даже понякога откровеното плашещото, което ни подготвя за вероятния сценарий на нападение от зомбита или някаква друга зъбата гад, която кротко клечи между токчетата и колекцията ми от чанти в гардероба. Затова и Брода не избяга от радара ми, радвайки ме, че видиш ли – все повече издателства се осмеляват да включат и такива заглавия в програмите си, при какви условия обаче – за това не смея да питам, но тъй като авторът е член на клуб Лазарус, подозирам винаги наличието на позлатени папируси, разписани с кръв. Но пък си е заслужавало.

Можете да си представите книгата като мен – пред очите ми непрестанно стоеше един доста зает в професионален план демон, описващ наблюденията си и работните задачи в няколко измерения едновременно, и то с вдъхновението на напълно отдадено на тъмните дела създание. Утрото настъпва в компанията на призраци, тръгнали по пътя си към отвъд, незнаещи, че в края ги очаква отново сивотата на изпитанието наречено тук и сега. Духове на вълшебни създания, на обикновени души, на есенции мъдрост, или чиста магия – нетленните се носят на талази в утрешната мараня, не настояващи да им бъде отдадено някакво физическо внимание, извън това, което така или иначе ще си вземат.

По пладне се върши откровено демонската работа – изпълняват се желания. Искания за забавление, за смърт, за спокойствие, за любов – всяка недоизказана молба, отправена в неподходящия момент, бива чута и изпълнена, но не по правилата, които евентуално биха донесли усмивка, ненарушена от предсмъртен гърч. Вечер е още по-заето, човешките слабости надигат глава, и печелят битка с поуморените от дневното бдение добродетели, и завист, обида, страх или страст водят душите към смъртните грехове, които така нежно стоплят неизброимите дяволски сърца. А в полунощ излизат истинските чудовища, навлекли временни костюми на хора, и понякога носят справедливост, друг път – просто глад, и разликата между ловец и жертва е твърде осезаема в момента, когато крайници започват да валят като есенни листа около нас.

Различна колекция, с някои противоречиви за вкуса ми истории, но изцяло подчинени на хорър вълната, разлистваща книгата на човешкия ужас и представяща изкривените лица на неговите жертви, неподчинени на място и време, а само на болка и мечта за милостива смърт. Подгответе се за изпита си отвъд, и за възможните начини да изгубите напълно буквално главата си, защото никога не се знае кога някой внимателен и работлив демон ще обърне взор към вас, изисквайки да крещите така, че да се чува в няколко свята едновременно. А не искаме да се излагаме пред чужденците, все пак.

Advertisements

Ферма за лица

Стивън Крос

201303_b

Някои сюжети трудно се описват – под думите живеят вълни от събития, заливащи те при всяко мигване, променящи възприемането към света, книжния и реалния, за няколко секунди време. Почти си сигурен, че си разбрал подредбата на нещата – и една фраза, едно заключение, дори една простичка усмивка, сякаш не на място – и всичко се преобръща. Справедливостта е веднъж мъчение, друг път милост; жертвата е умишлен палач, и след малко губещ в играта, след още по-малко – единственият победител; а хората не са хора, не са и роботи, те са нашето бъдеще, което бързо обезсмиля принадлежимото определение наше. Фермата за лица е изкуството на един нереалностен поток от време, в който всичко е толкова забравено, че чак преоткрито. Но не и разбрано.

Технологиите са на ниво неподозирано дори от най-разюздания сънуващ вариации на реалността. Хората могат да сменят лицата си, телата си, усмивките много по-лесно от дрехи, които вече са винтидж прищявка за богаташи. Телефоните ни са имплантирани с милиарди симпатични наноботчета, заедно с още толкова приставки, че човешкият остатък на плътта би могъл да се определи като принципно пренебрежим. Сънищата са индустрия за милиарди, надминаваща филмовата, игровата и въобще всяка позната ни форма на изкуство поради практическата безкрайност на техническите възможности. А най-изящното умение на любителите на красотата е да продават въплътени емоции в най-буквалния смисъл на думата – лица, с техните черти, бръчици, трапчинки, белези, следи и рани, говорещи за вълнуващ или поне смислен живот.

Лице на бохем, лице на престъпник, лице на щастлив човек – за всяка нужда има решение. Личността не се определя по външни белези, нито от пола, нито от възрастта, нито от нищо. Има само души, които рисуват върху кожа, и продават творенията си за милиони. И като всички творци, и тези имат нужда от своята комуна, където да бъдат обгрижвани, разбирани или поне толерирани заради своята способност да чувстват повече, отколкото може да понесе едно парче кожа. Добре дошли във фермата за лица.

Едно престъпление разклаща устоите на мини обществото от полу-богове, създаващи всичко по свое желание и уподобяване – нечие лице, готово да бъде предадено на собственика си бива убито, а престъпникът създава своят идеал в същия момент, предизвиквайки целия остатък от морал и етика на бъдещата човешка общност, където и под каквато и форма да е останала. Започва се тъжен процес, в който свидетелите са и обвиняеми от гледна точка на разума и времето, осъждайки героите си на съдба да загубят себе си в опит да намерят другите важни в живота си. Емоционалността предизвиква рационалността, и крайният резултат не е от най-разбираемите или лесните за възприемане.

Но пътят в света на изгубилите идентичност индивиди, намерили съвсем нов вид уникалност, не е казано, че ще е лек. А той е просто вълнуващ, от онзи тип вълнения, оставащи издълбани спомени в сърцата на наблюдаващите и чувстващите едновременно.  Ферма за лица не дава отговори, но задава онези въпроси за Аз-а, които нещо във вас си задава ежедневно. Философска фантастика омесена с футуристична романтика, и много ню уиърд послания за любителите на мислещи книги. Стивън Крос, благодаря за пътешествието в собственото си подсъзнание 🙂

Изкривени реалности

Коста Сивов

Sivov-midi

Малка, но стилна новела, за която никога няма да си и помислите, че е писана от роден автор, може би и заради някои преднамерено оставени изразчета, напомнящи за преводаческа работа. Но, не, това е най-новото от Коста Сивов, и то не в обичайното му поле на хоръра, а по-скоро във фантастичните измерения със съвсем леки нюанси на ужас, идващи най-вече от мисълта какво ни чака като вид, човечество, че и цивилизация след не чак толкова много време.

Срещаме се с двама привидно напълно различни субекта, чийто живот – наистина неочаквано – е доста приятен сам по себе си – единият е мастит бизнесмен с любящо семейство, другият е човек на изкуството с добри приятели и нова, красива любима. На различна възраст са, нямат физически общи белези, нито са рода, но са повече свързани, отколкото могат да си представят, представляващи лице и отражение на нещо, което трудно може да се дефинира или обясни с наличната ми теоретична подготовка. Стига да кажем, че са намесени пътуване във времето и вероятно измеренията; странни извънземни, които са повече земляни и от нас, и доста спорни като негативност лоши, поставящи за пореден път въпроса прогрес или морал да се избере за бъдещето всечовешко.

Малкият формат прави новелата идеална за четене из градски транспорт, но внимавайте да не си изпуснете спирките, докато сбърчвате вежди под тритонното напрежение кой от привидно противостоящите се главни образи ще заслужи живот според правилата на пресичащите се уж-реалности. Привидно малкият обем е напълно достатъчен, за да разгърне достатъчно героите, за да ви запука за тях; технологичната част е съчетана с достатъчно еволюционен мистицизъм, за да е разбираема и въобще остава едно чувство за задоволство, че видиш ли – добрите все пак победиха лошите, ако и да им помогнаха грозните. Какво значи това ще ви оставя сами да разберете.