Мария Роза

Мишел Зевако

238734

Помните ли времената, в които улиците опустяваха по време на „Робинята Изаура“? Добре де, вероятно сте по-млади от това… тогава да речем „Касандра“, или „Далас“? Ако и това не помните – опасявам се, че няма да мога да ви предоставя достатъчно ясен аналог на романтичното, свръх насилено театралничене, на което се наслаждавахме с неутолима жажда, поглъщайки с еййй такива очи всяка една серия от многохилядните поредици, създаващи звезди от такава сюблимна величина, пред които Меган Фокс или Чанинг Тейтъм са просто симпатични сукалчета, на които само шепа приятели им лайкват кокошите муцунки във фейсбук. Та, тези чаровни върхове на артистичната некадърност си имаха и своите книжни варианти, в които девици пребледняват и припадат на всяка втора страница; младежи скачат на всяка трета да се самоубиват драматично заради несподелена любов, а злите са цигани, мащехи, авантюристични шаврантии, и въобще всякакви подозрителни типове с големи мустаци или дълбоки деколтета, според пола, естествено. И са приказно пътуване във времето към едно не съвсем идеално, но все пак относително безгрижно детство.

Атмосферата винаги е готическа – представете си мрачен замък, неясни сенки, непознат красавец лее сълзи пред побледняла дама от висшето общество. На заден фон – тъмен субект с непонятни мотиви, видимо жесток господар на имението и изключително съмнителна красавица. Минава катун от архаично – зловещи цигани, от оня тип, които крадат невинни деца и си ги готвят на бавен огън за закуска. Чува се писък, счупено стъкло, приглушен детски рев. И много ах и ох, и мерд, мондьо и уляля. Въобще – френска драма с дантелени поли, и високо навирени крачета, придружени от онзи много, ама много зъл смях в тъмнината. Влюбени се разделят, злите побеждават, добрите биват отведени в каторга или подлагани на неописуеми мъчения с години. Важна персона уж умира, ама не съвсем; лошковците пируват в разкош своите злодеяния, докато един ден не пристига Великата разплата и всичко си идва по местата, с най-чийзи финала, който можете да си представите, озвучен от мега епични ритми, и много кадри в близък план, с окръглени от ужас очи, и задавено говорене под сурдинка. Зевако е майстор на клишираната бълвоч, от която прави ако не достойна литература, то най-сладкия пълп след Конан, ама за момичета, на който просто не мога да устоя. Всеки си има своя криптонит, пък.

Тайните на кралица Изабел

Мишел Зевако

452020

Имам онази тайна страст към авантюристичните свръх-храбри персонажи от времената на кралска Франция, за които героичната смърт от върха на шпагата заради усмивката на непозната красавица е единствената им идея за достоен край и смисъл на съществуванието. Нещо като вечния Д’Артанян, но увеличено на десета степен, минус Дюмаския обем и пространственост на описанията. Зевако ми доставя на неравни интервали по една такава издателска изненада, тъй като е практически невъзможно да се разбере кога и къде какво от него е издадено, всичко зависи от добрия късмет и изследователския нюх, успяващ да види ценна книга в кашон от поне десетина метра разстояние. По този почти магичен начин попаднах на Тайните на зловещата кралица Изабел, издадена непохватно, с избеляващ и неравномерен шрифт, с празни страници и повтарящи се такива, без каквато и да била информация за преводач, коректор или който и да е от екипа. И въпреки всичко – радостта ми на читател – откривател е огромна.

Кралица Изабел, съпруга на не особено психическия стабилния Шарл или Карл 6, е властна амазонка с изявен вкус към красиви млади мъже и особена ненавист към хубави съперници за обектите на неукротимите и страсти. В един особен флирт се замесва опозорена от благородник млада дама без покровители ( разбирай семейство, роднини или някой на който да му пука за нея ), заедно с невръстната си дъщеричка, като злобната позастаряваща кралица намира един почти магьосник да се отърве и от двете с фин отровителски и прочие злокобен размах на древните си познания. Но Сайтано – въпросният фокусник – изследовател, има малко по-особени интереси свързани с практическо франкенщайнство и търсене на еликсира на младостта, като почти без да иска не оставя трупове след делата си, а само хора с почти забравено минало и никакво бъдеще. Младата майка загубва разсъдък след като бива върната към живота след омерзително нападение от бившия си любим, дъщерята е отведена надалеч на ръба на оцеляването и без абсолютно никакви спомени, а единственият им защитник в лицето на дванадесет годишно хлапе бива хвърлено в тъмница за още един детски живот време.

Следва напълно готическа завръзка , включваща черни изкуства и божествени съвпадения, която отвежда горките ни герои на сцената повече от десетилетие по-късно, когато на същите им се налага да изиграят решаваща задача в смяната на управляващите фамилии във Франция след грандиозен скандал и почти гражданска война няколко века по-рано от необходимото. Децата порастват в нежна девойка със смайващи лечителски способности и горд младеж – истински майстор на меча и без капка чувство за самосъхранение, които естествено са родени един за друг. Злите благородници са още по-зли, достойни братовчеди на всите Ланистърци и Тирелци у един паралелен свят, желанието за власт и богатства прави хората далеч по-големи скотове, отколкото може би е нормално, и проявленията на искрена жертвоготовност се омесват с тези на чудовищна низост. Палитра от емоции, крайности и искрено тръшкане, съчетано със смайваща биполярност, която не знам как не им е докарвала на предците ни инсулти през минута. Мрачно, но и изпълнено с вяра в човешкото и чистото, с божията промисъл скрила се зад завесата на обичайното, без да се намесва директно, но някак винаги леко напомняща по изящен начин, че добрият край ще дойде за добрите, което си е чисто фентъзи в днешно време, ако се замислите сериозно по въпроса.

Колко ли още хероични магийки на Зевако ще открия на български – нямам търпение да прекарам още няколко часа стискайки палци на глуповати герои, крещейки „бягай оттам“ на доверчиви девици, и хилейки се победоносно на безславния край на лошковците. Чисто, неподправено удоволствие по зеваковски…

Кавалери на шпагата

Мишел Зевако

906

Ами, какво да правя – обожавам тези прекрасни наивистични истории за обезумели младежи, без капчица чувство за самосъхранение, но с огромна любов в сърцето и наострено парче метал в ръцете, които се хвърлят да защитят любимите си същества или каузи без оглед на това каква ще е личната цена за тях. Обектите на тяхното обожание обичайно са поне толкова откачени , колкото самите ни герои, и водени от гордост и надъхващо възпитание свалят и издигат крале, докато вътрешно се разкъсват от неестествено огнени страсти и прогарящо чувство за дълг. Романтиката и лудостта на младостта се съчетават с интересните времена, от които все още ми е чудно как някой въобще се е добрал до момент на продължение на рода, и се постига толкова неустоима на абсолютно първично ниво комбинация, че не ми е въобще възможно да откъсна поглед от поредното изровено из дълбините антикварски чудо на неустоимия Зевако. Още си спомням колко скучен ми бе Дюма и мускетарите му на съвсем подходящата възраст от 14-15 години, а сега рицарските истории със шпаги и почти константни отвличания на дамсели в дистрес ме освежават и внасят огромно количество поруменели усмивки в тягостното ми ежедневие.

За съжаление по-голямата част от нещата на любимия ми автор са издавани в смутните деветдесетте на миналия век, когато всички знаем , пазарът бе удивително гладен за всичко писмено, за което не е нужно да се чака по три дни с двадесет кила хартия пред ведомствената книжарница, и тогава се издаваше всичко, от всеки и навсякъде в чутовни тиражи. Така че по настоящем е безкрайно непроследимо какво точно може да се намери от Зевако, и всяко нещице от него ми е като огромно съкровище заровено под тонове умрели дървета, пожертвани за езотерика, диети и себеусъвършенстване. Продължавам приключението си в търсене на лудите-млади зевакови откаченяци, които ми връщат поне за малко вярата в истинската човешка природа, независима от земни блага и болни амбиции, но за сметка на това дишаща единствено заради топлината на любовта и чистотата на честта, и всички онези истински и съвсем позабравени чувства , които днес ни изглеждат толкова старовремски и старомодни. От което само губим , вярвайте ми.

Вълшебният замък

Мишел Зевако

Поредният прелестен в наивността си класически рицарски роман на Зевако, създаден по схемата на Борджиите с младия , безумно честен, безкрайно смел и крайно безразсъден авантюрист, срещнал непознатото красиво момиче в беда в гората, която се оказва изключително важна особа, обект на мръсна страст от великия исторически коректен зъл, който за даден момент е работодател на нашия хубавеляк. И оттук се почват препятствия, обърквания, битки, няколко тона трупове подсилени с внушителни количества романтична обреченост, уместна духовитост и абсолютната еманация на селска чест на всяка цена. Дали книжката има някаква литературна стойност ми е безкрайно съмнително, но удоволствието, макар и пулсиращо виновно на места, си е гарантирано.

Борджиите

Мишел Зевако

Класически рицарски роман на над 100 години, носещ цялата прелест и наивитет на младостта , съчетан с ясни намеци за инцест, лудост, убийства, похот, доволно количество смърт от военни действия и тук-таме разлетели се парчета тела. Е, не е като Юисманс, но се доближава. Имам чувството, че съм чела книжката преди повече от десетина години, но чак сега усещам прелестта на съвършеното темпо на действията в историята, крайните образи на супер добрите и супер лошите, изградени плътно и страстно до степен, че наистина да влезеш активно в повествованието и да ти запука за съдбата на хартиените герои. Даже има и романтична и абсолютно чиста любов , противопоставена на възможно най-долната похотливост  и мерзост, потънали в кръв, и страшно екзотичното напоследък чувство за чест, когато жената, която бива обезчестена предпочита смъртта пред живота с петно върху името. Много екзотично наистина. В по-голямата част от времето имах чувството, че става въпрос за либрето на опера, тъй като на моменти почти чувате и виждате героите да се влачат по сцената , вайкайки се силно на италиански и заемайки всички задължителни, но все пак епични, актьорски оперни стойки и гримаси. Дори и така да е, това си остава една доста интересна хартиена опера, заслужаваща си всяка минута в света на Зевако.