Майстора и Маргарита

Михаил Булгаков

Тази книга не е това , което изглежда.
Тя не е соц боклук, който трябва да ни учи на нравствени норми или да ни разказва за общество, което не ни вълнува.
Тя не е част от задължителната програма по литература в някои училища, еднакво скучна и неразбираема за нормални деца на всякаква възраст ( изключвам преждевременно гениалните, те разбират всичко твърде много и твърде често ).
Тя не е просто издание на библиотека Световната класика, която едно време се е купувала с 200 килограма отпадна хартия.

Не е това.

Тази книга е забавна.
Тази книга е фентъзи.
Тази книга се превърна в моя безспорен литературен фаворит. Но самата книга. Все още не ми идва отвътре да пипна по-сериозно автора.

Заглавието е крайно объркващо за потенциалната публика. Имайки предвид , че самите Майстор и Маргарита се появяват едва към средата на книгата. По-уместно би било да се нарече Балът на сатаната примерно или Шегите на сатаната , защото тази книга е твърде забавна за толкова сериозно заглавие, подтикващо невинния читател да я подминава с уважение към дебелината, автора и рецензиите на гърба и. На мен ми отвори очите едно момче, което предполагам по задължение я е прочело, но пък отзивите му бяха така изумяващо ласкави, че изкушението бе просто непреодолимо.
Не казвам, не смея, дори и не искам да твърдя , че съм разбрала и една стотна от алегориите, сравненията и податките на автора – човек явно ерудиран до степен на приятна творческа циничност, но пък не ми и трябваше. Добрата книга може да бъде ценна по хиляда начина. За мен страшно забавните герои и ситуации по ръба на абсурда ( понякога и падащи от него, но така весело, ех… ) бяха наистина изненадващо съкровище. Не знам как подобно величаво творение може да се направи на филм, или още по-малко на пиеса – просто мащаба на абсурда с десетина човека не може да се постигне, книгата се убива по този дребнав псевдо творчески начин, наблягайки на скучната личностна драма, гротескна упадъчност или мега умни заключения тип видиш ли, хората сме страшни мижитурки. Така че няма да експериментирам с производните творения – просто ще си изям шапката от яд. Или по-скоро ще искам да имам шапка, която да ръфам ядно.
Няма какво точно да се обяснява повече. Магията е в книгата. И в черните котарачища, които искат да се возят на трамвай.