Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Премиера на Мина, магиите и бялата стъкленица

10517456_307673826094054_1505077066513798025_n

Първата ми среща с Мина бе преди доста години , когато още връзката ми с книгите бе леко изчервяваща и малко тайна – случайна, леко смутена… И възхитителна . Защото винаги е важно не само за какво четеш, а как е написано това, което четеш. В случая с Мина имате прекрасна история за деца и почти възрастни, сливащи се със света на магичното и нереалното по един красиво разказан начин, който оставя ярък спомен и едно усещане за топлина и удобство, като меко кресло, чаша идеално топъл чай, и от онези сладкиши, които всички пазим на върха на небцето си като най-невероятното нещо, докоснало сетивата ни.

Историята ще се хареса на децата ви – тя е динамична, написана близко до подрастващия разум, и все пак – толкова изящна и елегантна, без капчица претенциозност или помпозност, че ще стане любима и на всеки, който се смята за възрастен. Ако не сте се влюбили в Мина досега, ще го направите, ако се срещнете с Весела, особено на някоя от срещите и с малките и по – отрасналите и читатели. Не казвам, че имам голям опит с премиерите на книги, но премиерата на Мина си е събитие – спектакъл – среща с приятели, където границите между автор и читател падат още с първата усмивка на Весела и началото на някоя от неизчерпаемия запас весели приказки за злояди лами и самотни снежинки.

Весела е един от хората, които трябва да видите на живо, за да повярвате, че има и добри човешки същества, талантливи, обичливи и наистина стойностни. Да, знам, и аз не вярвах в тях, но създателката на Мина с трудната за произнасяне фамилия , е точно една от белите лястовици, които придават смисъл на идеята хората да са най-доброто създание на добрия свръх-разум отгоре. А Мина е нейното естествено продължение, с която просто трябва да се запознаете. Наистина, сериозно, трябва. Ако има поне едно дете около вас, в което вярвате, или поне ви се иска да излезе нещо от него, му подарете тази книга и ще увеличите шанса му да порасне наистина стойностен човек. А защо само да е за деца – и възрастни могат да се влюбят и вдъхновят от Мина и Весела, ако допуснат за секунда идеята за искрено и не искащо нищо в замяна добро.

Благодаря на Веси и издателство MBG Books, че направиха възможно повече хора да разберат за света на Мина, и силно, диво и хващащо за реверите и разтръскващо – увисващо на крачола настоявам да кажа : Искам и следващата, и по-следващата, и по-по следващата , и по-по-по…. следващата Мина, сега , веднага , преди минута! Или поне скоро, много, много скоро. Прочетете и я ще разберете защо.