Мечове в леда

 

Когато ме питат, а това не се случва толкова рядко, винаги се обозначавам като отявлен радетел на българското фентъзи, което дори в посредствеността си е приятно, било поради чисто патриотични подбуди или нарочно понижени очаквания. Фактът, че е създаден сборник от разкази, издаден само на мускули от младежи с повече желание, отколкото възможности във фентазийно отношение, ме накара чисто и просто, и съвсем искрено при това, да се зарадвам от все сърце. На пазара има сериозна липса на фентъзи разкази и на фентъзи български автори, та каквато и да е комбинация от двете  си е направо задължително да бъде посрещната с преднамерено топли чувства. Книжката е малка, с потресаващо лошо оформление – задната корица е доста по-добра от предната, страниците са изрязани сякаш ръчно с ножичка за нокти, а не от печатарска машина, а хартията не блести с особено качество. Виждала съм много самиздати , които като съдържание са пълен шит, но оформлението им е правено с огромна любов и гигантско его, превръщайки ги в произведения на печатарското изкуство. Но може и да е преднамерено – основния таргет на Мечовете са подрастващи младежи, които ще носят книжлето натъпкано по джобове и раници, и ще го разлистват по време на безкрайно скучните часове по физика или история, а за такива моменти красота не трябва. Аз , тъй като съм доста по-старичка от таргета, си я четох в състояние на метафизично спокойствие, и не можах да оценя ползите от апокрифното оформление. НО както и да е, никога не възприемам нещо само по корицата, така че навлизаме в съдържанието с позитивен устрем. Разказите са мисля седем или осем, нищо гениално, но и нищо потресаващо зле като изпълнение. Великият майстор на Ралмията бележи забележително положително развитие, макар че копиранията от Рейвънлофт и Дризт са повече от очеизвадни, аз лично нямам против фен фикове, ако са добри. И черният елф на Спар си е доста приличен и даже проявява сексуални апетити, което си откъдето и да го погледнеш малка стъпка за фентъзито, но гигантска за личностното израстване на автора. Всъщност вторият разказ е доста по-приличен от първия, и съвсем реално, ако вземе, че напише по-дълга книжка с точно тези герои, ще си я взема – харесвам хората с развитие. Останалите разкази са доста прилични, но не и добри. Не всеки може да е майстор на краткия разказ, и да обясни с няколко думи достатъчно логична мотивация и смисъл на действията на героите си. Може би най-слаб за мен е разказа на единствената девойка в групата – няколко страници повече щяха да направят чудеса за крайния резултат, тъй като в настоящата си форма хаотичния елемент на изпълнението е твърде силен и се сблъсква челно с прекалената нарочна приказност без поука. Може и това да е била целта все пак, но резултатът от тази цел на мен лично не ми допада. Разказът за египетския фараон бе доста добър като темпо, но пак една -две страници предистория или повече разказ отвъд вековете нямаше да са излишни. Най-добър ми бе класическия разказ за супер принца, тръгнал уж да си търси жена , срещащ елфи, джуджета, немъртви и вещици вампири – убийте ме, но харесвам фентъзи с ултра мега яки главни герои, които могат да бъдат представени само като нарисувани в стил манга. Точно така трябва да звучи един фентъзи разказ и аз съм с всички крайници „за“ резултата от опита. Между другото това е разказ на Бранимир Събев , чиито хоръри учудващо така и не ме докоснаха, а ето и защо – просто човекът е създаден за яко фентъзи, така че абсолютно го подкрепям за бъдещи негови начинания в тази посока и направо го моля да се насочи в правилната посока. Разказът за противопоставянето на религиозните секти и магьосниците би могъл да бъде брилянтен също с няколко страници повече или разказ през вековете за предисторията, и малко по-грандиозен финал, но и така си е приличен. А опита за епичен епос в десетина страници за магьосника и неговата сянка ми дойде малко твърде мъжки и необоснован на моменти, но пак съм по-скоро положително настроена.

Фентъзи жанра трябва да бъде подкрепян винаги и на всяка цена, а резултатите трябва да бъдат разглеждани с повече позитивизъм. Пишете момчета, и търсете мнението на различни по възраст фенове, и все пак –  вземайте под внимание тези мнения – вашите читатели са от всяка възраст и някои наистина имат претенциозен вкус, съчетан със средствата, които биха могли да ви превърнат в професионални писатели.

Advertisements