Мерлин – изгубените години

Т. А. Барън

172_20120823165333_merlin1cover

За Мерлин днешните деца или мислят като за брадат развратен чичка, който помага на разни англикански благородници да онодят жените на своите поданици с магия, или като за ушат пръхльо с келешка прическа, най-добър приятел и връстник на Артур, като последния е нещо като Джъстин Бийбър- лайк куотърбек от среден американски тийн филм, а Гуиневир е палава мулатка – кухненска прислужница. Доста различни представи, и до една неверни, на всичкото отгоре и представени съвсем скучновато- предвидимо. Лично за мен безкрайно непознатият Т.А.Барън подхваща мита за магьосника и го прави герой в доста добра ирландско-келтска приказка, в която няма ни един стандартен образ от обичайно софт порно, а това неочаквано си е плюс.

Е, да , адаптацията на образа на Мерлин към емоционалните възприятия на съвременната янг адълт публика е малко прекалена на моменти – отрицанието на детето към родителя, стремежа към търсене на истинския аз, неразумното бягство от дома в търсене на истината – мда, смело е да се каже, че бъдещият най- велик магьосник от мъгливите земи е бил доста киселяв емо – тийн, но пък от днешен поглед доста нормално, даже и някак стимулиращо за обърканите читатели идва посланието – да, деца, може да се чувствате супер прецакани между 13-тата и 19-тата си година, но бъдещето за вас крие невероятна кариера като всевластник на природата и магията. Да бе да. Звучи като един от постулатите на американското образование, където е задължително и на най-големия идиот да му внушаваш меко и нежно , че един ден може да стане президент на света , или поне на държавата Европа. Но да се върнем към живота Мерлински.

Малкият маг е в процес на осъзнаване на силите си и боязън към тях ( какво ли би казал един австрийски психолог с пура в уста за това, а ), и в търсене на своята лична история ( Коелю лайк, мхм ) преминава в свят, очакващ своя герой на бял кон, като ролята е прелестно предначертана за дребния ни вече полу-сляп ушатко. Наред с изключително детайлните и пъстроцветни описания на дома на елфоподобните ангелогласни Туата де Данан, младият магьосник изгражда доста достоверен образ на не прекомерно смел, но приятелски верен не съвсем човек, вършещ добрини на килограм къде от любопитство, къде от съпричастност, и въобще стреми се да изработва един сравнително добър характер, без да изглежда на пръв поглед авторски насилен или неестествено идеален, но пък и не прекрачва тънката линия между смутените адаптиращи се към промените пришълци от други измерения и откровено дразнещите индивиди, които сякаш личната им вселена е изплюла с омерзение в утробата на някой побратимен космос с бележка – Задръжте си го със здраве. Полу – познати легенди и лични творчески измислици се събират в прекрасна хегемония, подкрепена с много приятен за четене език, едновременно лишен от дразнеща инфантилност и прекомерна възвишеност, четим и ченим от безкрайно много потенциални таргет групи. Моля само силно да се надявам , че Пробук смятат да пуснат поне още една книга от поредицата, тъй като явно има и добри книги за младежката аудитория, които могат да разглеждат проблемите на растящото ни бъдеще по един не толкова снизходително елементарен начин, на какъвто съм се нагледала доволно из портфолиата на иначе добри и активни издателства.