Готически романи

Готическите романи са струята свеж въздух от края на 19 век, раздираща сладникавите и/или тъговатите елегии на хуманизма, отегчителни в своята ежедневност и предвидимост на справедливата развръзка божия . Първата смесица от хорър и фентъзи с романтични нотки и поучителни проповеди, която тъй естествено импонира дълбоко върху вкуса ми към мистичните фентъзийни истории . Преди много, много години , едни симпатични хорица от соц издателство някак са успели да пробутат шепа готически бисери през суровата цедка на някогашната морализаторска цензура, и резултатът е невероятния омнибус Готически романи. За съжаление така и не са успели да направят втора част със задължителното участие на Ан Радклиф , Чарлз Матюрин , Уилям Годуин и Матю Грегъри Луис, но и на това, което са успели, се радвам като малко френско кокерче на бели трюфели.

castle-of-otranto 9781409935063_p0_v1_s260x420 vathek Frankenstein by Mary Shelley

Първият готически роман е Замъкът Отранто на Хорас Уолпоул – великолепна мултидраматична история, с призраци, ходещи гигантски статуи, гласове от небето и невинни жертви на страст и безумие. В стил типично либрето за опера, шепа благородни герои изпадат или в бясна ярост, или дълбока покруса, необуздано щастие или разкъсваща мъка само за няколко изречения време. Емоционалността е толкова силно подчертана, моралът и задръжките се бият тъй стръвно с похотта и алчността, че неподготвеният читател се оказва леко притеснен от вълните чувства , изливащи се пред очите му на фона на повече от мрачен и самотен замък. Безценно.

Влюбеният дявол на Жак Казот е кратичка история за млад и безразсъден пообеднял благородник , успял да впечатли с безочието и жаждата си за различие дори самия Велзевул, възприел формата на пленена силфида , за да покори сърцето на невръстния кандидат вълшебник. Последва едно безумно пътешествие из дебрите на Италия и Испания, изпълнено с магия, комар, жени и вътрешна борба , където невъзможното и приемливото се дебнат и преследват в битката за доверието на читателя, последователно заемащ позицията на всяко замесено в историята свръхестествено същество. Истински бисер.

Ватек на Уилям Бекфорд пък е разкошна приказка от хиляда и една нощ , разказваща за откачения , вечно алчен за удоволствия халиф и поклонничката на демони  – негова майка, управляващи малко, но богато кралство , изпълнено с любящи придворни, готови да пролеят и последната капка кръв на децата си , за да задоволят извратените нужди на владетеля си. За душата на царя се борят най-подлите следовници на ада и най-чистите духове от етера, вкопчени в обречена битка за крайно любопитното сърце на Ватек, изгарящо от нужда да задоволи всички свои сетива и страсти на всяка цена под слънцето и в дълбините на нищото. Брилянтно.

И Франкенщайн на Мери Шели – знаково произведение за нравите, богоподобието и богоненавистта, създаването и унищожаването, връзката между баща и дете, дори не по кръвен път, а по-скоро в морален аспект. Кой е чудовището? Името му е в заглавието на книгата, а не в неговото творение, плод на младешко безочие и лековати нрави, нездрав хедонизъм на нуждата и презрителна слабост на духа. А смъртта и страха, наред с болестите, лудостта и излишното протакане на неизбежното само отличават все по-кърваво ярко злите по природа и онеправданите от злината в живота. Вечно.

Суперлативите ми няма да свършат никога за готическия жанр, тази странна смесица между силно емоционални образи, невероятни неестествени същества, разред демони, дяволи, призраци и добри духове, и вечните тъжни, но морално справедливи, финали, носещи дълги траурни ленти с гравирани с кръв надписи тип Memento mori. Няма как да не препоръчам с все сърце четенето на такива приближаващи се до книжния идеал на претенциозния читател текстове, или поне на тези, имащи души , живеещи поне наполовина някъде отвъд реалното, и нуждаещи се искрено от вести от онова никога неслучило се вкъщи, населено с всичко невъзможно. Бягство от истината или пътуване към съкровеното, въпрос на разчитане на знаменията на звездите. Или на нещо някъде там.

Преображение

Мери Шели

Ако щом се спомене Франкенщайн се сетите само за един голям зелен пич с болтове в черепа – доста грешите. Филмирането на много книги е изиграло доста лоша шега и на читатели,  и на зрители, водейки ги до състояние на първите – скубещи си косите от ужас как е окепазен любимия им текст, а вторите – примляскващи ядно поради липсата на добре описани спец ефекти и разгърдени мадами в книжните форми на харесвания филм. Реалният литературен образ на чудовището на д-р Франкенщайн е доста комплексен герой с до колкото помня сравнително висок коефицент на интелигентност и емпатия, и то доста симпатично изграден, а самия доктор си беше малко нервиращо ме създание,  но книгата си заслужава в пъти над която и екранизация най-вече заради много по-дълбоките лични послания и изключително добрия и поетичен език на Шели, които могат да се наблюдават правдиво само от белия лист ( или сивия киндълски екран, зависи на кое ниво на технологията сте минали ) . Всичко около живота ах тази Мери е повече от интересно и почти театрално подредено – като се започне от легендарната среща на разказвачите на ужаси , където се ражда историята за известното човешко чудовище, мине се през романтичната любов с най-нежния поет на времето си Пърси Шели, завършила нелепо трагично, както и странното и познанството с противоречивия , според някои леко вампирясал лорд Байрон, и се стигне до преждевременната смърт на децата и, допълнена от нейната скромна кончина , но с ефектно погребение до сърцето на съпруга и. Често авторите са в пъти по-интересни от творенията си. Но понякога животът съумява да ги балансира. Настоящата книжка Преображение съдържа 3 елегантни разказа в готически и свръхестествен стил, напомнящ на най-добрите призрачни истории на По и Дойл, които бяха сред откритията ми за 2011. Много красив език, нежен ритъм и почти поезия се леят от скромните като страници творения на мисис Шели, като темите са балансирано напрегнато стряскащи и доволно положително завършващи. Само да спомена , че са замесени морски дявол, съкровище, почти безсмъртен ученик на древен алхимик и древни герои-магьосници от Балканите – между другото преди няколко века нашите земи са били наравно екзотични за бледите англичани с неразбираемия Далечния изток и странните африкански племена, та отношението към балканците като за диви варвари, вървящи с около 2-3 столетия назад в развитието си от европейския свят е по-скоро оправдано. За съжаление – дори и сега това мнение си е останало частично активно в добрите ни гости – чужденци. Но да не изпадаме в ксенофобски настроения. Шели е прекрасна готическа авторка , нежен стилист и ярък , макар и по женски, мислител, създател на доста приказни, че даже фентъзийни истории. Препоръчвам издирването на всичко, излязло пред тихото и перо.