Мери Попинз

Памела Травърз

81d3n8Gnz5L._SL1500_

Идея си нямам защо тази книга е добила такава огромна популярност, а Мери Попинз е станала нарицателно на идеалния възпитател. Никаква идея. Всъщност Мери е очевидно прадревна вещица, която е намерила добрата стара отвара за вечна младост и красота, и мре да се гледа по витрините , да се кипри и цупка по съвременному на всеки, който обърне внимание на външния и вид, или да не дава никой бог – на който не и обърне внимание на новите ръкавички да речем. Същата е груба, тесногръда и мрънкаща в достолепие на стара мома странница, озоваваща се на прага на едно нормално, ако ще и големичко семейство от средната класа, където влиза като императрица в изгнание и зимува, имитирайки някаква грижа към домочадието. И всички я обичат, щото е готино – злобна. Иди, че разбери.

Да, има някои невероятни идеи, шантави безсмислици, оригинални шашми и фантастични елементи, приказки, разкази и сънища, но всичко някак отива на заден план при мисълта за ходещото зло, имащо връзки с всички неестествени елементи на битието, което завива горките безгръбначни бебчета нощем. Дали някой би искал втората братовчедка на най-древната кралска кобра, близката приятелка на космическите богини, сътрудничката в звездолепене на последните остатъци от расата на свръхсъществата, ако не и самата част от тях , да му гледа децата ? Да бе, сигурно. Продължавам да се чудя и мая на детските класики, от Вълшебникът от Оз насам не съм оставала в такова недоумение, но може  би някой ден бъдещите ми наследници ще ме светнат какво толкова има в това нещо , някак средно между  вербален побойник и кисел мърморко, наречено Мери Попинз, че така да кара децата да го обикнат, дори и последните да са неполучили и една усмивка или добра дума до последната страница. Честно, не разбирам.

Advertisements