Мемоарите на татко Мумин

154386_b

Това мумините са прекрасни същества – странни, едно с друго не си приличат, а всъщност са си едно добре функциониращо семейство от ексцентрици с мили сърца, и огромна слабост към кафето, кашата и палачинките, консумирани в уютен дом, пред камината, разказвайки си невероятни истории за навярно неслучили се времена. Мой тип „хора“, ако и това понятие тук да трябва да се възприеме доста широко, откъдето и да ги погледнеш; и съвършени хюга обекти, а какво е хюга ще ви разкажа някой друг път, но и то е много, много хубаво. Една красива, незлоблива карикатура на общество така далечно от балканския ни натюрел, и все пак близко до чисто човешката ни страна на умерено социални и предпочитащи топлите удоволствия умни животни, ако естествено сме положили някаква усилия да развием тази си страна, нали.

Можете да възприемете историите на Туве като обикновени приказки, но ако наистина ви се чете нежна философска литература за недостатъците на човешката душевност и тяхното наистина непреодолимо очарование, тиха незлобливост и практическа ненараняемост в проявлението си, както и за постижимата неопетнимост от пошлостта на страха и низостта на липсата на какъвто и да е вариант на душевност; то светът на мумините е вашето специално място. Можете да медитирате в гората, да съзерцавате потока, да броите морските вълни, но винаги с чаша топло, силно кафе и няколко филии с мармалад, ако случайно някъде мине нечие ръмжащо от глад стомахче, чийто приятелски настроен носител би могъл да ви разкаже най-добрата история за деня. Защото уютът се случва първо в думите, и след това навсякъде другаде около нас.

Самата история на мемоарите на татко Мумин започва с най-яркия хорър момент в живота на всяка обвързана жена, а именно мъжът ѝ е болен от изключително не-опасната форма на сополива настинка, която както знаем е способна да извади и най-добре скрития претендент за титлата Супер мърморан на годината и от най-големия ни домашен мъжага. Мама Муминка предчувства разрязаващата е буря от необосновани искания, тръшкане и хленчене, които се задават на хоризонта с всеки напиращ сопол, и дава идеята прекрасният татко Мумин да вземе да напише мемоарите на своя така красив, вълнуващ и изпъстрен с приключения живот. Гордият егоцентрик муминтрол няма как да откаже на това предложение за щедро разпусната логорея, и се понасяме на вълните на една никак не-тъжна, и съвсем драматична (добре де, съвсем комична си е, но не му казвайте на горкия Мумин) легенда за изоставени мумински принцове, зловещи сиропиталища, боядисано само в кафяво, голямоноса хемулка, любопитни мюмли, изпълнени с копнеж хатифнати и почитателите на тихи игри, но вечно хапещи клекохапи. Има и призраци, крале, бури и огромни същества, които все искат да седнат върху татко Мумин.

Можете да прочетете Мемоарите като една изключително забавна история за израстването, пътешествията, отговорностите и обичайните щуротии на хлапетата в безгрижието на лятното детство. Със сигурност ще се идентифицирате като някой от образите, и ще познаете там и своите приятели, близки и въобще всички важни по хубав начин същества в живота ви. И ще разберете малко от северното спокойствие, което не бива да се бърка с липса на приключенски дух или несъществуващ механизъм за мечти и копнежи. Всичко е в едно великолепно равновесие на духа, постигнато по силата на споделената топлота, разбирането към нуждата от лично пространство на другия и вътрешното равновесие на уютното щастие. Това е хюга. И е мястото, където живеят душите. Туве ги е разбирала тези неща.

 

Advertisements