Машината на пространството

Кристофър Прийст

dda0971bcf5ffaa7db7d5089be5d8e3c

Увличането ми по класическите фантасти, които не са се осъзнавали като такива за времето си, е повече от явно, за тези , които са посгрешили да бъдат между мрън-мрън-сетте ми редовни читатели, но това е първия своего рода фен-фик по темата, на който попадам, и то написан не от прохождащ ентусиаст, ами от небезизвестно име като Кристофър Прийст. Та позволете ми малко да потанцувам на петички от удоволствието в досега с изключителен пример за псевдо-класика на фентъзийните умотворения.

Машината на Прийст се врязва като неочаквано парченце пъзел в може би най-знаковите работи на Уелс – Машината на времето и Война на световете, водеща ни малко преди, малко встрани, и малко отгоре на действието на Уелсовите фантазми. Пространствената машина е прототипа на времевата такава, и освен напред – назад във времето, действа и като доста приличен невидим летателен апарат, захранван от странна субстанция, движещ се из всите измерения като виенско колело, което отвежда двама луди-млади в корсети и вратовръзки , попрекалили с чашка и половина портвайн, не просто на разходка в гората, ами в поробения почти Джон Картъров Марс, минус симпатичните рошльовци с триста реда зъби. Очарователно е да наблюдаваш как двама представители на глътналото ръбест бастун време, отърсващо се от викторианските пристягания в кръста и преминаващо към технологичния прогрес на електричеството и по-развихрените поруменели нрави, се опитват да се придържат към някакво изкуствено насадено и ненужно приличие, докато са целите детайлно омазани в извънземна кал и подобни субстанции,  и се молят на всички земно-марсиански богове що-годе да преживеят нощта, без особена надежда за по-дълго оцеляване. Романтичната наивистичност на развихрилите се за петнадесет минути време, но претендиращи за вечни любовни трепети, умилява със своята абсурдна достоверност на романтизма на уж-целевия си период, като тук идва и една от най-големите разлики, но в никакъв случай в негативен смисъл, между Прийст и Уелс – докато по-модерният вариант залага на човещината отблизо с топъл уклон, оригиналният класик разглежда човешките характери на дисекционен принцип, с капка жлъч и много технически обяснения.

Работата на Прийст се оказва много елегантно допълнение към архаичните за някои , уморазбиващи за други, творения на чичко Уелс, давайки много разяснения на зейнали въпроси от оригинала, и осъвременявайки мъничко от днешна гледна точка твърде усмихващите космически теории от същия. Разбираме повече , макар и не твърде много повече, за мазните извънземни в триподите, за смисъла на специфичния звук, познат от всички вариации на книгата във филмова форма, запълваме дупки и правим мостове към доста повече книги посветени на Марсианските дебри, и срещаме самия Уелс в момента на възникване на хилядите идеи , които предстоят да занимават умовете ни десетки, а не се и съмнявам някой ден стотици години сред поколенията ни, със същата омагьосваща сила, както и днес. Имитацията на ритъм, надежди и послания е изключително точно въздействаща, носеща посланието на пътешественика през време-пространството само с леки емоционални изменения, но ексцентричното изискано удоволствие от думите е тук, за да остане завинаги във фенските сърца, размахващи копринени кърпички, а не дантелени сутиени в прехлас пред величието на създаващия ум. Забавление за нърдове с прецизен литературен вкус.

Advertisements