Мастиленият лабиринт

От Людмила Филипова

Българският опит за що-годе приличен Шифърът на Леонардо. За съжаление изцяло носещ негативите на първоизточника си – простоват език, липса на стил, хаотично изсипване на факти и силно дразнещи опити за краен национализъм и досаден патриотизъм, повърхностни герои, твърде силна кинематографичност и цялостна липса на литературни качества… Ама пък се продава пущината, и прави красивата си авторка прилично известна – съмнявам, се че и богата. Темите на останалите книги не ме вълнуват въобще, а изпълнението на една що-годе интересуваща ме тема като Орфей ме разочарова. Комбинация между среден чик лит и скучноват трилър с конспиративни и религиозно-отхвърлящи елементи. То е ясно защо масите се избиват за подобни шитни. Но все се надявам някак, че авторката пише толкова посредствено само , за да бъде разбрана от средняшките спорно интелигентни читатели, а иначе си може повече момичето. Надеждата ми идва от добре изпипаната пр кампания, която подкрепя всичките книги на авторката, но то Людмила си е добър пр по принцип. Приемам я като цел на нереализираните ми мечти, макар че не знам дали ще се принизя да творя на конвейр лесно смилаема твърде бърза литература. По-скоро не за книгата, Давай моето момиче – за авторката.

Advertisements