Крадецът на книги

Маркъс Зюсак

Твърде много хайп за тази книжка – невероятна била, хващаща за гърлото, непускаща, разтърсваща, дрън-дрън. Книжката е добра, но само и единствено по начина, по който Оливър Туист или Без дом са добри книги  – все същите отегчителни и протяжни словоблудства за деца с тежка съдба и много смърт , глад и мизерия около тях. Тези книги са предназначени само и единствено за човеколюбивата и хуманно насочена част от човечеството. Към което не принадлежа минимум духовно. Гладно, русо, хърбаво германче- сираче, в нацистка Германия у средата на световната простотия, наречена война, където евреин или комунист са си смъртна присъда по дефолт, с десетки трупове накацали плътно по обърканото момичешко съзнание на ръба на пубертета, с доволно количество бомбардировки, лайна и бледо насилие за цвят. Всичко това умно,  и признавам оригинално на места,  преразказано детайлно от Смъртта, която явно след Пратчетовските гениалности е добила доста симпатичен вид на прелюбопитна, уморена от вечността и работата си, кротка лелка. На края на книгата естествено ще ревете, няма начин. Но в останалата част ще се чувствате, сякаш четете задължителната псевдо полезна литература в училище. Ако сте мизантроп. Ако не сте – сигурно ще подскачате от напрежение и съчувствие към главната обречена детска душица. Само заради края все още няма да се оттърва от нея. По-скоро не.

Advertisements