Вълкодавски терзания

Малко злобеене на вълча тема ей тука :
Вълкодав на Семьонова

Advertisements

Вълкодав

Мария Семьонова

Напоследък развивам почти откачена страст по колекционирането и буквално притежаването на тонове качествено и не толкова такова фентъзи. Без Хари. Този се избягва на всяка цена. Може и да чета производни и варианти, но оригинала никога. Да кажем – абсолютен принцип. Та открих за себе си, че съм доста всеядно литературно животно, оценяващо внимателно приказните истории, качествените идеи и добрия авторов изказ, дори и да се налага да ги търся по-упорито от други. За щастие търпение притежавам в излишък. Може би голяма роля играе и предимството да разполагам с множество източници на качествени мнения и бях наясно с това кое става и кое не във фентъзи и фантастиката като цяло много преди да закупя и една единствена книга. Но има един тип заглавия, за които мненията винаги отиват в различни посоки, като преобладава средното леко отегчено кимване и просъскване през зъби „става“. Моята оценка пък е почти винаги положителна. Ех, каква съм добричка читателка…
Вълкодав е спорно заглавие, предварително оакано от невероятно посредствения ниско бюджетен руски опит за епично фентъзи. А книгата не стига, че е извън каноните на стандартния американски фентъзи епос ( което съм чувала, че било лошо, но за мен – едва ли ), ами освен това е написана от женска авторка ( на което също се гледа с лошо око във фентъзи фен – средите, пък за мен си е неоспоримо предимство откъдето и да го погледна ). Така че основа за противоречиви оценки има достатъчно широка. И причини за моя напълно телешки възторжена оценка – бол.
За някои книгата може да се стори мудна – за мен темпото бе прекрасно – силно вярвам, че когато има добър разказвач той или тя трябва да бъдат просто слушани с удоволствие, а с толкова наистина напълно отговарящ на определението „готин“ герой като Вълкодав бих могла да чета и с хиляди страници как се разхожда кротко из малкия напомнящ славянско поселище град почти неправейки нищо съществено. Да, това си е чиста моя дарба – не завиждайте, мерси. Книгата има наистина много добра атмосфера, различаваща се коренно по внушение, а и по съдържание от онова недоразумение така наречения филм. Просто толкова притегателна за моя личен вкус история отдавна не бях чела. Но пък от друга страна, аз само говоря за фентъзи и знам много за фентъзито, без да съм прочела и ред от т.нар. класици. Но тях си ги пазя за онзи момент от 9 месеца плюс още поне 2 години в живота на една жена, които аз лично смятам да прекарам в абсолютно лично фентъзи спокойствие. На пък, завиждайте за това спокойно.