Малкият рицар Тренк

Кирстен Бойе

Ако някой случайно се е зачудил, къде точно се губя в последните седмици, да е наясно , че съм се полу-удавила в цял океан от много добри , добри и посредствени , за съжаление, умотворения на млади български автори, участници в конкурса на MBG Books за нов български фентъзи роман. В последните няколко дни до крайния срок на конкурса дойдоха повече творби, от колкото за цели 3 месеца , та се сещате какъв читателски маратон ми е пред очите. Даже минах блажевската скала по книга на ден, като достигнах и до върхове от по три заглавия на ден. От което да не казвам кое, как и защо ме боли. Но между българските кандидати за слава, намерих малко време , най-вече из градския транспорт на път за работа ( щото и на работа ходя, която пък хич нищо няма общо с четене ), да прелистя някоя лека и незаангажираща, но все пак прекрасно написана книжка с детски уклон, като този път ръчицата ми измъкна от домашния вариант на Александрийската библиотека свежа , европеидна и с картинки история, наречена простичко Малкият рицар Тренк.

Сега, питате се за какво точно ще ви занимавам с детска книга за рицари, и то за някъв си дребен , на име Тренк. Ами да кажем, че съм в такава фаза, когато търся книги, по-смислени и нужни за повече от една възраст, от да речем смелената философия на Коелю, или хитринките на дребно на Букай, или която и да е Тайна, Голяма тайна, Супер тайна, Ебаси тайна или каквато и да е друга Тайна за спасяване на човечеството в оставащите ни няколко месеца време до свършека, според джобното календарче на майчетата ( да се чете маи, не бг – мами ) . Тренк е написана от бяла европейска жена, от онези с излъчването за благородно превъзходство, което те навира за секунди в балканската дупка, от която си изпълзял, с толкова много топъл ум в очите, че мигновено започваш силно да вярваш в по-добрия и качествен свят някъде там , навън и на запад. Бойе е изключително прям и близък с детския ум автор, с подход на съмишленик , разказващ лудория или приказна история, в която дори и много злите са просто хора със слабости, а ужасът на бедността, мизерията и смъртта все пак могат да се покажат в едни не толкова смразяващи детското сърце краски.

Тренк е достоверен разказ за истинското рицарство преди ненам си колко години, без фанфарите, бледите девойки в дистрес и геройствата на килограм. Излизаме от бедняшките землянки и коптори, достигаме до големите замъци, чиито най-голям бонус са обилните вечери, но на гърба на достатъчно крепостници без бъдеще, и достигаме до горите на привидните свободни под формата на разбойници и бегълци, платили доста висока цена за това, да не наричат свой господар някой само заради сан и произход. И все пак всичко е приказка – предвидима, безболезнена, напрегната до необходимото , където трябва. Без излишества, мрак и отчаяние. Само с надежда и едно упование в по-добрите дни. Колко български автори пишат за вярата в по-доброто на този свят? Почти никой. А деца без увереност, че утрешният ден може и да е слънчев, е трудно да се превърнат в носещи слънцето на раменете си възрастни. Правилните истории трябва да достигат ума в правилното време. Хм, може и интересен проект да излезе от това някой ден.